Читать «Чиракът» онлайн - страница 38

— Той не е репортер — каза Джейн. — Точно него очаквам.

Корсак закрачи тежко към тях.

— Наистина ли мислиш, че е тя? — попита той.

— Д-р Айлс смята, че е твърде възможно. Ако е така, вашият случай просто преминава в границите на град Бостън. — Ризоли погледна към Дауд. — Откъде да се приближим, за да не развалим уликите?

— Минете откъм изток. Слийпър и Кроу вече заснеха мястото на видео. Отпечатъците от обувки и следите от мъкненето са от другата посока, започвайки от „Енекинг паркуей“. Просто следвайте обонянието си.

Двамата детективи се мушнаха под полицейската лента и се насочиха към гората. Тази част беше гъста като истински лес. Навеждаха се, за да минат под бодливи клони, които драскаха лицата им, закачаха панталоните си в къпинови храсти. Появиха се на пътеката за джогинг „Ийст баундъри“ и забелязаха потрепващата от едно дърво част от полицейска лента.

— Мъжът си правел джогинга по тази пътека, когато кучето тръгнало в друга посока — обясни Джейн. — Както изглежда Слийпър ни е оставил насочващи следи с лентата.

Прекосиха пътеката и отново навлязоха в гората.

— О, боже! — възкликна Корсак. — Струва ми се, че вече усещам миризмата.

Чуха зловещото бръмчене на мухите още преди да видят тялото. Сухи клонки пукаха под краката им, звукът беше стряскащ като откриване на огън от пушка. Измежду дърветата пред себе си зърнаха Слийпър и Кроу, с изкривени от отвращение лица, да гонят насекомите размахвайки ръцете си. Д-р Айлс беше коленичила, няколко диаманта слънчева светлина блестяха на черната й коса. Като наближиха още малко, видяха какво правеше тя.

Корсак изпъшка с погнуса.

— А, по дяволите. Ето това нямах нужда да виждам.

— Калият в стъкловидното тяло — рече Айлс и думите прозвучаха почти изкусително, произнесени от леко пресипналия й глас. — Ще ни даде още един ориентир за времето на смъртта.

Загледана в голия труп, Ризоли си помисли, че щеше да бъде много трудно определянето на времето на смъртта. Айлс го беше търкулнала върху един чаршаф и сега той лежеше с лицето нагоре, със силно изпъкнали очи от увеличените от горещината тъкани в черепа. По гърлото се виждаше огърлица от синини с формата на дискове. Дългата руса коса приличаше на твърда сламена рогозка. Коремът беше подут и оцветен в мрачно зелено. Кръвоносните съдове бяха оцветени от разлагането на кръвта от бактериите и вените бяха стряскащо видими, като черни реки, течащи под кожата. Но всички тези ужаси бледнееха пред процедурата, която осъществяваше сега Айлс. Мембраните около човешкото око са най-чувствителната повърхност на човешкото тяло; само една мигла или съвсем дребна песъчинка са достатъчни, за да причинят огромен дискомфорт. Затова и Ризоли, и Корсак потръпнаха, като видяха как Айлс пробива окото на трупа с дебела игла. Бавно изсмука стъклоподобната течност в десеткубикова спринцовка.

— Изглежда ясна и прозрачна — обяви доволно тя. Постави спринцовката в пълна с лед хладилна кутия, после се изправи и огледа мястото с царствен поглед. — Температурата на черния дроб е само с два градуса по-ниска от околната температура — додаде съдебната лекарка. — И няма увреждания, причинени от насекоми или животни. Тя не лежи отдавна тук.