Читать «Чиракът» онлайн - страница 37

— Името на собственика е Пол Вандерслут. Живее на улица „Ривър“, само на една миля оттук — каза патрулиращият полицай Грегъри Дауд, който беше отцепил мястото и вече беше описал полукръг с полицейска лента, закрепена за дърветата.

Намираха се на края на общинското игрище за голф, срещу горите на резервата „Стоуни брук“, който граничеше с игрището. Разположен в южния връх на границите на град Бостън, този резерват беше заобиколен от море от предградия. Но 475-те акра на „Стоуни брук“ представляваха неравен пейзаж от залесени хълмове и долини, голи каменисти участъци и блата, скрити сред папур. През зимата скиори изследваха десетте мили трасета в парка; през лятото там намираха възможност за джогинг сред спокойна обстановка.

Както беше направил и мистър Вандерслут, докато кучето му го беше завело до онова, което лежеше между дърветата.

— Казва, че идвал да извежда кучето си тук всеки следобед — поясни полицай Дауд. — Обикновено поемал по пътеката покрай „Ийст баундъри роуд“, през гората, после завивал назад, покрай вътрешния край на игрището за голф. Разстоянието е около четири мили. Но днес кучето се отделило от него. Вървели по пътеката, когато лабрадорът поел на запад, в гората, и не искал да се върне. Вандерслут тръгнал да го гони. Практически се спънал в тялото. — Дауд погледна към мъжа, който продължаваше да седи на камъка. — Обадил се на 911.

— Мобилен телефон ли е използвал?

— Не, госпожо. Отишъл до една телефонна будка в „Томпсън сентър“. Аз пристигнах тук към два и двайсет. Внимавах да не докосна нещо. Но влязох в гората достатъчно близо, за да потвърдя, че става дума за тяло. На около четирийсет и пет метра навътре. Вече усещах миризмата му. А след около още четирийсет и пет метра го видях. Веднага се върнах и отцепих района. Затворих и двата края на пътеката „Баундъри роуд“.

— А кога пристигнаха останалите?

— Детектив Слийпър и детектив Кроу дойдоха към три. Съдебният лекар пристигна към три и трийсет. — Направи пауза. — Нямах представа, че ще дойдете и вие.

— Д-р Айлс ме извика. Предполагам, засега всички сме паркирали на игрището за голф?

— Детектив Слийпър нареди така. Не иска никакви превозни средства да се виждат откъм „Енекинг паркуей“. Това ще ни защити от публичното внимание.

— Появиха ли се представители на медиите?

— Не, госпожо. Внимавах да не съобщавам за случилото се по радиостанцията. Вместо това използвах телефонната кабина на улицата.

— Добре. Може да имаме късмет и те да не се появят изобщо.

— О-ха — възкликна Дауд. — Възможно ли е да пристига първият чакал?

Тъмносин „Маркиз“ прекоси игрището за голф и спря до вана на съдебния лекар. Позната едра фигура излезе отвътре и приглади оскъдната коса по скалпа си.