Читать «Чиракът» онлайн - страница 39

— Мъртва ли е оставена тук? — попита Слийпър.

— Посиняването говори, че е умряла, легнала с лицето нагоре. Виждате ли, че гърбът е по-тъмен, където се е събрала кръвта? Но е била открита легнала по очи.

— Била е пренесена тук.

— Преди по-малко от двайсет и четири часа.

— А изглежда, че е мъртва от доста повече време — обади се Кроу.

— Да. Втвърдеността е преминала и се наблюдава значително подуване. Кожата вече се смъква.

— Това от кръвоизлив от носа ли е? — попита Корсак.

— Разлагаща се кръв. Образуващите се в тялото газове започват да изтикват навън телесните течности.

— Време на смъртта? — попита Ризоли.

Айлс помълча за момент, вперила поглед в гротескно подутите останки на жена, която всички мислеха, че е Гейл Йегър. Неуморните мухи изпълваха въздуха с лакомото си жужене. Почти нищо, освен дългата руса коса, не напомняше за жената от снимките, жена, която най-вероятно само с една усмивка бе ставала причина на мъжете да им се завива свят. Това бе смущаващо припомняне, че бактериите и насекомите свеждат както красивото, така и непретенциозното до еднакво мрачно изглеждаща, гниеща плът.

— Не мога да отговоря — произнесе Айлс. — Все още.

— Повече от един ден? — настояваше Джейн.

— Да.

— Отвличането е станало в неделя през нощта. Възможно ли е да е мъртва още оттогава?

— Четири дни? Зависи от околната температура. Липсата на щети от насекоми ме кара да мисля, че до неотдавна тялото е държано в затворено помещение. Защитено от въздействието на околната среда. Стаята с климатик несъмнено би забавила разлагането.

Ризоли и Корсак се спогледаха; и двамата се бяха запитали едно и също. Защо извършителят би чакал толкова дълго, за да се отърве от едно разлагащо се тяло?

Радиостанцията на детектив Слийпър изпука и от нея прозвуча гласът на Дауд:

— Току-що пристигна детектив Фрост. Ванът на експертния криминален отдел също е тук. Готови ли сте за тях?

— Задръж така — отвърна Слийпър. Вече изглеждаше изтощен, омаломощен от горещината. Беше най-възрастният детектив в отдела, до пенсионирането му оставаха не повече от пет години, и нямаше нужда да се доказва. Той погледна към Ризоли. — Навлизаме в крайната фаза на този случай. Ти работиш с нютънската полиция по него?

Тя кимна.

— От понеделник.

— Значи ще бъдеш ръководител?

— Да — отвърна Джейн.

— Хей — възпротиви се Кроу. — Ние пристигнахме първи на местопрестъплението.

— Отвличането е станало в Нютън — каза Корсак.

— Но сега тялото е в Бостън — отговори Кроу.

— Мили боже! — възкликна Слийпър. — Защо, дяволите да го вземат, се караме за това?

— Случаят е мой — обяви Ризоли. — Аз съм ръководителят.

Погледна към Кроу, предизвиквайки го да каже нещо. В очакване обичайното им съперничество да се разгори, както бе ставало винаги. Видя как едното ъгълче на устата му се изви нагоре; това бе началото на грозно, подигравателно подсмихване.