Читать «Чиракът» онлайн - страница 40

Тогава Слийпър обяви по радиостанцията си:

— Сега главен следовател по случая е детектив Ризоли. — Погледна отново към нея. — Готова ли си за идването на хората от експертния криминален отдел?

Джейн вдигна очи към небето. Беше вече пет следобед и слънцето бе започнало да слиза зад дърветата.

— Нека идват, докато все още могат да виждат какво правят.

Местопрестъпление на открито с намерен труп при избледняващата дневна светлина не беше сред сценариите, които приветстваше. В залесените райони винаги можеше да се очаква да се появят диви животни, да разпръснат останките и да замъкнат доказателствен материал незнайно къде. Дъждът отмиваше кръвта и спермата, вятърът отнасяше влакната. Нямаше врати, с чиято помощ да направят мястото недостъпно за „бракониери“ и любопитните лесно можеха да преминат границите. Затова я изпълни нарастващо чувство, че трябва да се бърза, когато екипът започна претърсването на местопрестъплението. Донесоха метални детектори, мощни лупи и торбички за доказателствен материал, очакващи да бъдат напълнени с гротескни съкровища.

Когато излезе от залесената част и излезе на игрището за голф, Джейн беше потна и се чувстваше мръсна и уморена от борбата с комарите. Спря, за да махне клонките от косите си и да отдели бодлите от панталоните. Щом се изправи, погледът й попадна на някакъв мъж с русо-червеникава коса в костюм и вратовръзка, който стоеше край вана на съдебния лекар, притиснал мобилен телефон до ухото си.

Младата жена се приближи до полицай Дауд, който продължаваше да насочва хората из периметъра.

— Кой е онзи там с костюма? — попита тя.

Дауд погледна натам.

— Онзи ли? Казва, че е от ФБР.

— Какво?

— Показа си значката и се опита да мине. Казах му, че първо ще трябва да изясни този въпрос с теб. Този отговор явно не му се понрави.

— И какво прави тук човек от ФБР?

— Сварваш ме неподготвен.

Ризоли наблюдава още малко непознатия, смутена от появата на федерален агент. Като главен следовател на случая, тя не желаеше размиване на границите на авторитетите, а този мъж с военни маниери и бизнес костюм вече имаше вид на човек, който владее положението. Тръгна към него, но регистрира външно присъствието му едва когато застана непосредствено пред него.

— Извинете — започна тя, — разбрах, че сте от ФБР?

Той затвори с щракване мобилния си телефон и се обърна с лице към нея. Тя видя силни, ясно изсечени черти, и студен, непроницаем поглед.

— Аз съм детектив Джейн Ризоли, ръководител на разследването на този случай — допълни тя. — Може ли да видя документите ви за самоличност?

Непознатият бръкна в джоба си и извади значката. Докато го изучаваше, младата жена усещаше върху себе си измерващия му поглед. Не й допадаше мълчаливата му преценка, нито пък начинът, по който я караше да стои нащрек, сякаш той контролираше положението.

— Агент Гейбриъл Дийн — каза тя, като му подаде обратно значката.

— Да, госпожо.

— Може ли да попитам какво прави тук ФБР?

— Нямах представа, че сме от противникови отбори.

— Казвала ли съм такова нещо?

— Давате ми ясното усещане, че не би трябвало да бъда тук.