Читать «Чиракът» онлайн - страница 21

Д-р Айлс председателстваше аутопсията с обичайното си безстрастие. Помощникът й Йошима, със също толкова небрежен вид подреждаше инструментите и нагласяше ъгъла на лампите. И двамата гледаха на тялото на Ричард Йегър със студения поглед на учени.

Rigor mortis2 беше отминал откакто Ризоли бе видяла трупа предишния ден и сега тялото на д-р Йегър лежеше напълно отпуснато. Скочът беше срязан, боксерките — махнати и повечето кръв бе измита от кожата му. Лежеше с отпуснати покрай тялото ръце, с подути, морави длани, сякаш с оцветени като синини ръкавици, в резултат от съчетаването на силното пристягане и livor mortis.

Но сега всички се бяха фокусирали върху прорезната рана на врата му.

— Смъртоносният удар — обяви д-р Айлс. С линийка измери дължината на раната. — Четиринайсет сантиметра.

— Колко странно — не изглежда толкова дълбока — обади се Корсак.

— Защото е направена успоредно на линиите на Лангер3. Напрежението на кожата събира обратно краищата й, така че зейването на раната е малко. Но е по-дълбока, отколкото изглежда.

— Шпатулка? — намеси се Йошима.

— Благодаря. — Айлс пое инструмента и внимателно пъхна закръгления му дървен край в раната, като си мърмореше под носа: — Кажи а-а…

— Какво има, по дяволите? — възкликна Корсак.

— Измервам дълбочината на раната. Почти пет сантиметра.

Сега Айлс се надвеси с лупа над раната и се взря в червения прорез.

— Лявата сънна артерия и лявата югуларна артерия, и двете са срязани. Трахеята също е срязана. Нивото на проникване в трахеята, непосредствено под щитовидната жлеза ме навежда на мисълта, че вратът първо е бил изпънат, преди да се направи разрезът. — Тя вдигна поглед към двамата детективи. — Вашият незнаен извършител е дръпнал главата на жертвата назад и тогава е направил съвсем умишлен разрез.

— Екзекуция — додаде Корсак.

Ризоли си спомни как краймскоупът бе уловил сиянието на космите, полепнали по опръсканата с кръв стена. Космите на д-р Йегър, откъснати от скалпа му, докато острието е срязвало кожата.

— Какво е острието? — попита тя.

Айлс не отговори веднага. Вместо това се обърна към Йошима и заяви: