Читать «Чиракът» онлайн - страница 20

— Корсак?

— Какво?

Двамата се изгледаха продължително. Нощният въздух не беше неприятен, от тревата се носеше сладък, разхлаждащ аромат. Но страхът тежеше като плътна топка в стомаха й, от него й се гадеше.

— Знам какво чувства тя — промълви тихо Джейн. — Знам през какво преминава.

— Мисис Йегър?

— Трябва да я намерите. Трябва да спрете всеки съмнителен тип.

— Лицето й е по всички новини. Проследяваме всяко телефонно обаждане, проверяваме всяка дума на човек, който мисли, че е видял нещо. — Детективът поклати глава и въздъхна. — Но знаеш ли, съмнявам се, че може да я държи още жива.

— Държи я. Знам, че я държи.

— Откъде си толкова сигурна?

Ризоли обгърна с ръце раменете си, за да обуздае треперенето си, и погледна към къщата.

— Така щеше да направи Уорън Хойт.

3

От всичките си задължения като детектив в отдел „Убийства“ в бостънската полиция, Ризоли никак не обичаше посещенията си в скромната тухлена сграда на улица „Олбъни“. Макар да подозираше, че не е по-капризна от своите колеги от мъжки пол, тя не можеше да си позволи да покаже уязвимостта си. Мъжете бяха прекалено добри в изнамирането на слабите места и неизменно се прицелваха именно към тях със своите стрелички и със злостните си шеги. Беше се научила да посреща всичко стоически, да наблюдава, без да трепне, и най-лошото, което може да предложи масата за аутопсии. Никой не подозираше колко кураж й беше нужен, за да влезе така невъзмутимо в онази сграда. Знаеше, че мъжете я смятаха за „безстрашната Ризоли, кучката с месингови топки“. Но сега, докато седеше в колата си на паркинга зад сградата, където работеха съдебните лекари, тя не се чувстваше нито безстрашна, нито излята от месинг.

Снощи не беше спала добре. За първи път от седмици Уорън Хойт се беше промъкнал в сънищата й и тя се беше събудила, мокра от пот, със силни болки от старите рани на дланите си.

Погледна към белезите и изведнъж я обзе желание да включи двигателя и да се махне оттук, да избяга от изпитанието, което я очакваше в тази сграда. Не беше задължена да бъде тук, това все пак беше случай на отдел „Убийства“ в Нютън, не беше нейна отговорност. Но Джейн Ризоли не беше страхливка и беше прекалено горда, за да отстъпи сега.

Излезе от автомобила, тръшна силно вратата и влезе в сградата.

Пристигаше последна в лабораторията за аутопсии и другите трима души в стаята я поздравиха с отривисто кимване. Корсак беше облякъл най-големия размер лекарска престилка, а на главата си бе сложил хартиена шапка. Приличаше на огромна домакиня с мрежичка за коса.

— Какво изпуснах? — попита младата жена, докато на свой ред обличаше престилка, за да си предпази дрехите от непредвидено опръскване с телесни течности.

— Нищо особено. Говорехме за тиксото.

Аутопсията щеше да бъде направена от д-р Мора Айлс. Отдел „Убийства“ й бе дал прякора „Кралицата на мъртвите“ преди една година, когато бе дошла да работи в масачузетската канцелария на съдебните лекари. Д-р Тиърни я беше привлякъл в Бостън от преподавателския й пост в Медицинското училище към университета в Сан Франциско. Не беше нужно много време местната преса също да започне да я нарича с прякора й „Кралицата на мъртвите“. При първата си поява в бостънския съд тя бе цялата в черно. Телевизионните камери следяха кралската й осанка, докато се приближаваше към стълбите на съда, изумително бледа жена с червено червило, дълга до раменете гарвановочерна коса, с къс бретон и с вид на невъзмутима непроницаемост. Докато свидетелстваше, нищо не бе в състояние да я смути. Докато адвокатът на защитата флиртуваше с нея, приласкаваше я и най-накрая, в отчаянието си прибягна до неприкрито грубиянство, д-р Айлс отговаряше на въпросите му с непогрешима логика, поддържайки през цялото време достойната си за Мона Лиза усмивка. Пресата я хареса много. Адвокатите на защитата се страхуваха от нея. А ченгетата от отдел „Убийства“ бяха едновременно притеснени и омагьосани от тази жена, която бе избрала да прекарва дните си, общувайки с мъртвите.