Читать «Чиракът» онлайн - страница 23

— Белег от удар — заяви тя. — Това е тройна реакция на Люис.

— Люис какво? — попита Джейн.

— Тройна реакция на Люис. Характерна реакция на кожата. Първо виждаме еритема — червени петна — и после подуване, причинено от разширяване на кожни артериоли. И най-накрая, в третия стадий, се появяват изпъкналите белези в резултат на увеличената васкуларна пропускливост.

— Прилича на следа от „Тейзър“4 — каза Ризоли.

Айлс кимна.

— Точно така. Това е класическата реакция на кожата към електрическия шок от подобно на пистолета „Тейзър“ приспособление. Със сигурност е в състояние да извади всеки от строя. „Бум“ и той губи напълно невромускулния си контрол. Достатъчно дълго, за да даде възможност на някой да му завърже краката и ръцете.

— Колко време остават обикновено тези белези?

— При жив човек обикновено избледняват след два часа.

— А при мъртъв?

— Смъртта слага край на кожните процеси. Затова все още можем да ги видим. Макар да са съвсем бледи.

— Значи е умрял, преди да са изминали двата часа от електрическия шок?

— Правилно.

— Но един „Тейзър“ те поваля само за няколко минути — намеси се Корсак. — Пет, най-много десет. За да продължи да го контролира, трябвало е да бъде зашеметен отново с пореден електрошок.

— И затова ще продължим да търсим още следи — отвърна Айлс.

Тя прокара светлината по-надолу по торса. Лъчът освети безмилостно гениталиите на Ричард Йегър. До този момент Ризоли беше избягвала да поглежда към тази част от анатомията му. Винаги й се беше струвало, че е жестоко посегателство да зяпаш половите органи на труп, че това е поредното унижение за тялото на жертвата. Сега светлината беше фокусирана върху отпуснатия пенис и скротум и насилието над Ричард Йегър изглеждаше пълно.

— Ето още такива следи — каза Айлс, като избърса кървавото петно, за да открие кожата. — Ето, най-ниско на корема.

— И на бедрото му — промълви Джейн.

Айлс вдигна поглед.

— Къде?

Ризоли посочи издайническите следи, непосредствено вляво от скротума. „Значи такива са били последните, ужасни мигове на Ричард Йегър“ — помисли си тя. Напълно буден и в съзнание, но неспособен да помръдне. Неспособен да се защити. Здравите мускули, часовете, прекарани в спортната зала, в крайна сметка не са стрували пукнат грош, защото тялото не му се е подчинявало. Крайниците му са лежали безполезни, станали неизползваеми от електрическата буря, изпържила нервната му система. Бил е домъкнат в дневната от спалнята си, зашеметен като крава, поведена към кланицата. И подпрян на стената, за да не пропусне онова, което предстои.

Но ефектът от пистолета „Тейзър“ е кратък. Скоро мускулите потрепнали, пръстите се свили в юмруци. Наблюдавал изпитанието на съпругата си и гневът удавил тялото му в адреналин. Този път, когато се раздвижил, мускулите му се подчинили.

Опитал да се изправи, но тракането от падналата от скута му чаена чаша го издало.

Достатъчно бил само един импулс на „Тейзър“-а и той се сгромолясал като търкалящия се надолу по хълма Сизиф.