Читать «Чиракът» онлайн - страница 22

— Тиксо.

— Вече съм наредил няколко парчета.

— Аз ще уточнявам къде, а ти ще поставяш тиксото.

Корсак се изсмя стреснато, като разбра какво смятаха да направят.

— Ще го връзвате отново?

Айлс го изгледа сухо и същевременно — леко развеселено.

— Ти лепило ли предпочиташ да използваме?

— Това трябва да задържи назад главата му или нещо друго?

— Хайде, детективе. Скочът не би задържал дори вашата глава на място. — Погледна през лупата и кимна. — Така е добре, Йошима. Сега вече го виждам.

— Какво виждаш? — попита Корсак.

— Чудесата на тиксото. Детектив Ризоли, попитахте ме какво острие е използвал.

— Моля ви, кажете, че не е скалпел.

— Не, не е скалпел. Погледнете.

Джейн се приближи до лупата и надникна към раната. Срязаните краища бяха събрани с помощта на прозрачния скоч и сега можеше да се види по-ясно какво е било напречното сечение на оръжието. В единия край се виждаха успоредни бразди.

— Назъбено острие — промълви тя.

— На пръв поглед изглежда така.

Ризоли вдигна очи и срещна безмълвното предизвикателство в погледа на лекарката.

— Но не е?

— Самото режещо острие не е назъбено, защото другият край на разреза е абсолютно гладък. И забелязвате ли как тези успоредни драскотини се виждат само на около една трета от разреза? Не на цялата му дължина. Тези набраздени следи са направени при изваждането на острието. Убиецът започва разреза под лявата челюст и срязва към предната част на гърлото, завършвайки разреза точно в другия край на трахеалния пръстен. Неравностите се появяват, след като завършва рязането и леко извива острието, докато го вади.

— И какво тогава е причинило следите от бразди?

— Не режещия ръб. Това оръжие е имало бразди на задния ръб, те правят успоредните драскотини при измъкването на оръжието. — Айлс погледна събеседницата си. — Нож тип „Рамбо“ или оръжие за оцеляване. Нещо, което би използвал един ловец.

Ловец. Джейн погледна мускулестите рамене на Ричард Йегър и си помисли: „Това не е човек, който кротко би приел ролята на плячка“.

— Добре, нека изясним нещо — намеси се Корсак. — Тази жертва, д-р Културист, гледа как нашият извършител измъква голям, шибан нож тип „Рамбо“. И просто седи и го оставя да му пререже гърлото?

— Китките и глезените му са били вързани — отвърна Айлс.

— Не ми пука, дори да е бил целият овързан като Тутанкамон. Всеки мъж, в чиито вени тече червена кръв, би се извивал и съпротивлявал с всички сили.

— Той е прав — потвърди Ризоли. — Дори да си с вързани китки и глезени, пак можеш да риташ. Можеш дори да удариш с глава. Но той просто си е седял така, опрян в стената.

Д-р Айлс изправи гръб. Известно време не каза нищо, просто стоеше с царствен вид, сякаш лекарската й престилка беше жреческа одежда. Погледна към Йошима.

— Подай ми една мокра кърпа. Насочи онази светлина насам. Нека го избършем истински и да прегледаме кожата. Сантиметър по сантиметър.

— Какво търсим? — попита Корсак.

— Ще ви кажа, като го видя.

Малко по-късно, когато повдигна лявата ръка, Айлс забеляза следите отстрани на гръдния кош. Под лещата се виждаха две бледочервени подутини. Лекарката прокара скрития си в ръкавицата пръст по кожата.