Читать «Чиракът» онлайн - страница 19

Затова пък си държал той да гледа.

Младата жена не отделяше очи от мястото, което беше светило в яркозелено. Ако не бяха преместили масичката за кафе, ако не бяха търсили именно такъв доказателствен материал, беше твърде възможно да го пропуснат.

Обладал си я тук на този килим. Пред погледа на съпруга й, който не е можел да направи нищо, за да я спаси, който не е можел да спаси дори себе си. И когато всичко е приключило, когато си се сдобил с желания трофей, една капчица сперма е останала по тези влакна и е изсъхнала, превръщайки се в невидим слой.

Дали убийството на съпруга беше част от удоволствието? Дали извършителят се бе спрял, стиснал ножа, за да се наслади на мига? Или беше просто фактически завършек на предшествалите го събития? Беше ли изпитал нещо, когато бе сграбчил Ричард Йегър за косите и бе натиснал острието в гърлото му?

Осветлението в дневната изгасна, фотоапаратът на Мик щракна два пъти, улавяйки образа на тъмното петно, заобиколено от флуоресциращото сияние на килима.

И когато задачата е била приключена и д-р Йегър е останал на мястото си, с клюмнала глава, а кръвта му се е стичала по стената зад него, ти си изпълнил един ритуал, заимстван от торбата с номера на друг убиец. Сгънал си опръсканата с кръв нощница на мисис Йегър и си я поставил на явно място в спалнята, както правеше Уорън Хойт.

Обаче още не си приключил. Това е едва първо действие. Предстоят още удоволствия, ужасни удоволствия.

Заради това си взел жената.

Лампите в стаята светнаха отново и Джейн усети ярката светлина като пробождане в очите. Беше зашеметена и трепереща, разлюляна от ужас, какъвто не беше изпитвала от месеци. И унизена, защото двамата мъже несъмнено го виждаха по бледото й лице, в потрепващите ръце. Внезапно й стана невъзможно да диша.

Джейн излезе от стаята, от къщата. Спря в предния двор, правейки отчаяни опити да си поеме въздух. Последваха я стъпки, но тя не се обърна да види чии са. Едва когато чу гласа му, разбра, че е Корсак.

— Добре ли си, Ризоли?

— Супер съм.

— Не изглеждаше супер.

— Просто малко ми се зави свят.

— Беше като отзвук от случая „Хойт“, нали? Тази гледка трябва да те е разтърсила.

— Как би могъл да знаеш?

Последва пауза. А после той изпръхтя:

— Да, права си. Откъде ли, дявол да го вземе, мога да знам?

Обърна се и тръгна обратно към къщата.

Младата жена също се обърна и извика: