Читать «Чиракът» онлайн - страница 18

Синкавата светлина внезапно заля килима и ръката й се превърна в черен силует на флуоресциращия фон.

— Ето — каза Джейн. — Какво е това?

Мик коленичи до нея.

— Някакво петно. Би трябвало да му направя снимка.

— Но петното е тъмно — обади се Корсак. — Мислех, че търсим нещо, което флуоресцира.

— Когато фонът е силно флуоресциращ, като влакната на този килим, телесните течности може да изглеждат тъмни, защото не флуоресцират толкова ярко. Това петно може да бъде всичко. Лабораторията ще каже какво е.

— И сега какво? Да не би да отрежем парче от този хубав килим, само защото сме открили старо петно от кафе или нещо от този род?

Мик не отговори веднага.

— Може да опитаме един друг номер.

— Какъв?

— Ще променя дължината на вълната на краймскоупа. Ще избера UV светлина с къса дължина на вълната.

— И какво ще постигнем така?

— Ще бъде супер, ако стане.

Мик нагласи новата настройка, после насочи светлината към частта от килима, където бяха открили тъмното петно.

— Гледайте — каза той и изключи захранването на краймскоупа.

В дневната стана тъмно като в рог. Единственото светло нещо беше яркото петно, блестящо в краката им.

— Какво е това, по дяволите? — попита Корсак.

Ризоли имаше чувството, че халюцинира. Взираше се в призрачния образ, който като че ли гореше със зелен огън. Но още докато го гледаше, той започна да избледнява. Секунди по-късно потънаха в пълен мрак.

— Фосфоресциране — поясни Мик. — Фосфоресциране след прекратяване облъчването с UV светлина. Става, когато UV светлината възбуди електрони в някои вещества. На електроните им е нужно мъничко допълнително време, за да се върнат в основното си енергийно състояние. И междувременно изпускат фотони светлина. Именно на това станахме свидетели. Тук имаме петно, което флуоресцира в яркозелено след облъчване с UV светлина с къса дължина на вълната. Това е изключително показателно.

Изправи се и включи осветлението в стаята.

На внезапно облялата го светлина килимът, който бяха съзерцавали като омагьосани, им се стори безкрайно обикновен. Но сега Джейн не беше в състояние да го погледне, без да изпита погнуса, защото знаеше какво се бе случило тук; доказателството за изпитанието на Гейл Йегър все още се пазеше от тези бежови влакна.

— Това е сперма — заяви тя.

— Напълно е възможно — отговори Мик, докато поставяше триножника на камерата и закрепваше филтъра за UV фотография „Кодак“. — След като направя снимка, ще отрежем тази част на килима. Лабораторията ще трябва да потвърди с киселинната фосфатаза и с микроскопски анализ.

Но Джейн не се нуждаеше от потвърждение. Обърна се към опръсканата с кръв стена. Спомни си положението на тялото на д-р Йегър и чашата за чай, която беше паднала от скута му и се беше счупила в дървения под. Разположението на фосфоресциращото зелено петно на килима потвърждаваше онова, от което се бе страхувала. Беше наясно какво се бе случило, толкова сигурна, както ако сцената се бе разиграла пред очите й.

Довлачил си ги от леглото им до тази стая с дървен под. Вързал си китките и глезените на лекаря и си залепил устата му със скоч, за да не може да вика, да не те разсейва. Настанил си го до стената и си го превърнал в безмълвна публика от един човек. Ричард Йегър е бил все още жив и напълно наясно какво си смятал да направиш. Но не можел да се съпротивлява. Не можел да защити съпругата си. А в качеството на предупредителна система, която да те извести за неговите движения, си поставил в скута му чаша за чай с чинийка. Тя е щяла да се разбие в твърдия под, ако той успее да се изправи по някакъв начин на крака. Изживяването на удоволствието ти е пречило да следиш действията на д-р Йегър, а не си искал да бъдеш изненадан.