Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 96

— Ще ти покажа! Хайде! Не си забравяй чантата!

Не мога да не се почувствам трогната, представяйки си как горката ми пралеля е обикаляла „Маркс енд Спенсър“ или който и да било друг магазин, за да ми търси подходящ тоалет.

— Окей, добре! — изричам накрая. — Стига да не изпразниш банковата ми сметка! — Грабвам си чантата и ключовете. — Хайде, покажи ми!

Очаквам Сейди да ме поведе към станцията на метрото и да ме завлече на Оксфорд Съркъс или някъде там. Но вместо това тя завива точно зад ъгъла на нашата кооперация и навлиза в поредица от малки улички, за чието съществувание изобщо не бях подозирала.

— Сигурна ли си, че е тук? — обаждам се колебливо.

— Разбира се! — отговаря тя и пак се опитва да ме влачи напред. — Хайде!

Минаваме покрай поредица от къщи, малък парк и колеж. Наоколо не се вижда нищо, дори бегло наподобяващо магазин. Тъкмо се каня да кажа на Сейди, че се е объркала, когато тя завива зад поредния ъгъл и с триумфален жест отсича:

— Стигнахме!

Намираме се пред поредица от малки магазинчета. Има едно за вестници и списания, след него химическо чистене, а точно на другия ъгъл — врата с дървена табела над нея, на която пише: „Мода от различни епохи“. На витрината се вижда манекен с дълга рокля от сатен, ръкавици до лактите, шапка с воалетка и изобилие от брошки. До манекена са подредени стари кутии за шапки и архаична тоалетка, върху която се мъдрят емайлирани четки за коса от всякакъв вид и порядък.

— Това е най-добрият моден магазин във вашия район! — отсича тя. — Който успях да открия за това кратко време, разбира се. Но пък вътре има всичко, което ни трябва. Хайде!

И преди да успея да кажа каквото и да било, тя вече е потънала в магазина. Аз нямам никакъв друг избор, освен да я последвам. Вратата се отваря с тихо иззвъняване на звънче. Иззад миниатюрния щанд ми се усмихва жена на средна възраст. По раменете й пълзят дълги кичури зле боядисана руса коса в отровен нюанс на жълтото. Облечена е в нещо, което, след известен размисъл, разпознавам като оригинален кафтан от седемдесетте на яркозелени кръгове. От врата й висят няколко кехлибарени огърлици.

— Здравейте! — усмихва ми се любезно тя. — Добре дошли в моя магазин! Аз съм Нора. Идвали ли сте и преди?

— Здравейте! — кимам в отговор. — Не. За първи път влизам тук.

— От някоя конкретна епоха или дреха се интересувате?

— Ами… просто ще поогледам — усмихвам се сконфузено. — Благодаря!

Изгубила съм от поглед Сейди, затова просто тръгвам небрежно из магазина. Никога не съм си падала по стари дрехи, но не мога да отрека, че дори и аз откривам тук страхотни нещица. Рокля от шейсетте в сюрреалистично розово се мъдри до перука във формата на кошер. Целият рафт над тях е пълен с оригинални корсети и фусти. Шивашкият манекен в ъгъла е облечен в сватбена рокля в кремава дантела, заедно с воала и дори миниатюрен, хербаризиран букет. В стъкления шкаф се виждат бели ботушки за пързаляне на лед, намачкани от дълга употреба. Има и колекции от ветрила, чанти, стари червила…