Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 95

Затварям вратата на банята и плъзвам поглед по бурканчетата и тубичките, опасващи целия ръб на мивката. Хммм. Като че ли Джош има право. Може пък да нямам нужда едновременно от ексфолиант с кайсиеви ядки, ексфолиант с житни кълнове и ексфолиант с морска сол. Така де, колко може да си изтърка човек кожата?!

Половин час по-късно всичко е организирано в стройни редици, а на пода се мъдри торбичка с полупразни бурканчета и тубички за изхвърляне. Ето че моят план за действие вече влезе в действие! Ако сега Джош зърне банята ми, несъмнено ще бъде много впечатлен! Идва ми едва ли не да направя снимка на мивката си и да му я изпратя. Изпълнена със задоволство от добре свършената работа, аз надниквам в спалнята си, но никъде не зървам Сейди.

— Сейди? — провиквам се.

Никакъв отговор. Надявам се, че е добре. Очевидно не й беше никак лесно да се върне към спомените за брат си. Може пък да има нужда от малко усамотение.

Оставям торбичката с бурканчетата за изхвърляне до външната врата, за да не забравя да я изнеса на боклука. Следващата задача в списъка ми включва намирането на онази фотографска книга, за която той говореше в ресторанта. Все трябва да е някъде тук. Може би под дивана…

— Открих го! — гръмва неочаквано в главата ми възбуденият глас на Сейди и аз едва не удрям главата си в масичката до дивана.

— Не прави повече така! — скастрям я аз, изправям се и посягам към чашата чай на масичката. — Извинявай! Просто исках да кажа… Добре ли си? Искаш ли да поговорим? Знам, че нещата не са били много лесни за теб, но…

— Да, нещата не бяха никак лесни! — срязва ме безцеремонно тя. — Гардеробът ти е изключително беден на свестни тоалети!

— Не говорех за дрехите! Имах предвид чувствата! — натъртвам и я поглеждам многозначително. — Преживяла си много. Не може да не ти се е отразило…

Обаче Сейди като че ли изобщо не ме чува. Или просто се преструва, че не ме чува.

— Намерих ти тоалет! — обявява тържествено. — Ела да го видиш! Бързо!

Щом не иска да говори за болката си, да не говори. Не мога да я карам насила, я!

— Страхотно! Какво ми избра? — Ставам и се насочвам към спалнята си.

— Не е там! — провиква се Сейди и застава на пътя ми. — Трябва да излезем! В един магазин е!

— Магазин ли? — втренчвам се неразбиращо в нея аз. — Какво искаш да кажеш с това „в магазин“?

— Бях принудена да изляза и да ти потърся! — отсича тя и вирва предизвикателно брадичка. — В гардероба ти няма нищо нормално! Никога досега не бях виждала такива парцаливи дрехи!

— Дрехите ми не са парцаливи!

— Затова излязох — продължава тя, без изобщо да ми обръща внимание — и ти намерих една великолепна рокля! Истински ангел! Непременно трябва да я купиш!

— Къде? — питам, като се опитвам да се сетя къде би могла да е ходила. — В кой магазин? Да не би да си ходила в центъра на Лондон?