Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 98

— Да, виждам — кимам любезно. — Тъкмо ги разглеждах.

— Само за това не съм сигурна какво е… — Взема малко изящно бурканче, обърнато върху кръгла основа. — Странен предмет. Какво е според вас? Може би някакъв вид медальон?

— Пръстен за руж! — отсича Сейди и подбелва отегчено очи. — Абе, вече никой ли не знае нищо за модата?!

— Мисля, че е пръстен за руж — не мога да се стърпя да не се направя на компетентна аз.

— Аха! — възкликва Нора силно впечатлена. — Значи сте експерт по двайсетте! Значи сигурно знаете и как се използва тази стара маша! — Вади от кашона странната джаджа и я вдига предпазливо. — Сигурно е необходимо голямо майсторство, за да боравиш с такова неща! Опасявам се, че е доста преди времето ми!

— Лесна работа! — просъсква презрително Сейди в ухото ми. — Ще ти покажа!

Звънчето на вратата звънва и в магазинчето влизат две момичета, които автоматично започват да ахкат и охкат.

— Това място е жестоко! — чувам едното да казва.

— Извинете! — усмихва ми се Нора. — Ще ви оставя да поразгледате. Ако пожелаете да пробвате каквото и да било, обадете ми се!

— Непременно! — усмихвам се в отговор. — Благодаря!

— Кажи й, че искаш да пробваш бронзовата рокля! — изстрелва автоматично Сейди. — Хайде, бързо!

— Престани! — просъсквам, когато продавачката се отдалечава. — Не искам да я пробвам!

Сейди се смръщва и отбелязва:

— Не може да не я пробваш! Ами ако не ти стане?

— Няма да я пробвам, защото няма да я облека довечера! — отсичам и усещам, че започвам да се вбесявам. — Слез на земята, Сейди! Сега сме в двайсет и първи век! Не можеш да ме накараш да се намажа с някакво древно червило и да се навия с някаква допотопна маша! И за нищо на света няма да облека рокля от двайсетте на среща! Забрави!

В продължение на няколко секунди Сейди е прекалено слисана, за да отговори каквото и да било. Накрая изрича бавно:

— Но ти ми обеща! Обеща ми, че аз мога да избера тоалета ти!

И ме поглежда с огромните си, тъжни очи.

— Но аз си мислех, че имаш предвид нормални дрехи! — почти се провиквам аз. — Дрехи от двайсет и първи век! А не това! — Грабвам роклята и я размахвам срещу нея. — Нелепа е! Това е карнавален костюм!

— Но ако не облечеш роклята, която съм ти избрала аз, значи срещата изобщо няма да бъде моя! Ще си бъде твоята среща! — възкликва пралеля ми и усещам, че гласът й започва да се извисява. Скоро ще достигне познатите пискливи висоти. — Тогава по-добре да си остана у дома! Излизай си ти с него!

— Виж, Сейди… — въздъхвам аз.

— Това е моят мъж! Това е моята среща! — провиква се тя с много горчивина в гласа. — Моята! С моите правила! Това е последният ми шанс да се позабавлявам с мъж, а ти смяташ да провалиш всичко, като облечеш някакъв си отвратителен парцалив тоалет…

— Не искам да ти провалям срещата! — прекъсвам я.

— Обеща, че ще направиш нещата по моя начин! Обеща ми!

— Престани да ми крещиш! — отдръпвам се и слагам ръце на ушите си. — Господи!

— Наред ли е всичко? — появява се внезапно продавачката Нора и ме поглежда подозрително.