Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 97

— Къде си? — Нетърпеливият глас на Сейди пронизва тъпанчетата ми. — Хайде, ела!

Прави ми знак да отида в ъгъла на магазина. Изпълнена с грозни предчувствия, аз правя няколко плахи крачки натам.

— Сейди — прошепвам едва чуто, — съгласна съм, че всичко тук е много готино, но не забравяй, че отивам просто на едно питие! Нищо особено! Не вярвам да смяташ, че…

— Виж! — махва победоносно с ръка тя. — Идеална е!

Никога повече няма да позволя призрак да ми дава модни съвети!

Сейди ми сочи към рокля от 1920-те години, типична за движението на флепърите⁵. Бронзова копринена рокля с паднала талия, малки ръкавки, покрити с мъниста, и пелерина към нея. На етикета пише: „Оригинална рокля от 1920-те, изработена в Париж“.

— Не е ли зашеметяваща?! — писука Сейди и се върти около роклята с очи, светнали от ентусиазъм. — Приятелката ми Бънти имаше подобна, само че в сребърно!

— Сейди! — изричам, след като успявам да върна гласа си. — Не мога да облека подобно нещо на среща! Не бъди глупава!

— Разбира се, че можеш! Пробвай я! — И се опитва да ме тика с кльощавите си бели ръчички. — Естествено, после ще ти се наложи да си отрежеш косата, но…

— Няма да си режа косата! — отстъпвам ужасено от нея аз. — И за нищо на света няма да облека подобно нещо!

— Ама аз ти открих и подходящи обувки! — все едно не чула нищо, продължава да си нарежда Сейди, отлита леко към близкия рафт и ми сочи някакви бални пантофки в същия бронзов оттенък. — Както и истински грим! — Завърта се около стъклен шкаф и ми посочва кутийка от бакелит, до която се вижда надпис: „Оригинален комплект за гримиране от 1920-те. Изключително рядка находка!“.

— Имах комплект точно като този! — изрича мечтателно тя и го съзерцава с нега. — Това са най-добрите гримове, правени някога! Ще те науча как се слага!

Да бе!

— Сейди, аз знам как се слага червило и грим, благодаря!

— Изобщо си нямаш на представа! — срязва ме безцеремонно тя. — Но нищо! Аз ще те науча! — допълва благосклонно. — И ще накъдрим косата ти с маша! Видях, че тук предлагат и такива! — И ми сочи старо кашонче, в което забелязвам някаква чудата метална джаджа. — Ако направиш известно усилие, ще изглеждаш къде-къде по-добре! Само да можехме да ти намерим и свестни найлонови чорапи… — И започва да върти глава като обезумяла.

— Сейди, престани! — просъсквам вбесено. — Сигурно си луда да допуснеш, че ще купя каквото и да било от…

— Божичко, все още помня оня неповторим аромат на подготовката за партитата! — изрича мечтателно тя и притваря очи. — Червило и опърлена коса…

— Опърлена коса ли?! — изписквам вече не на шега ужасена. — За нищо на света няма да ти позволя да ми пърлиш косата!

— О, я не ми се пени толкова! — махва нетърпеливо с ръка тя. — Невинаги се стига до опърляне!

— Оправяте ли се? — появява се внезапно Нора с подрънкване на кехлибарените си огърлици и аз подскачам стреснато.

— О, да. Благодаря!

— От двайсетте ли конкретно се интересувате? — пита и се насочва към един стъклен шкаф. — Разполагаме с някои прекрасни оригинални неща. Сдобихме се с тях съвсем наскоро от един аукцион.