Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 279

Първоначално изобщо не мислех да му разрешавам да идва на тази служба. Неговият отговорник за връзките с обществеността не ме остави на мира, за да го допусна — смяташе, че така щял да си възвърне поне част от изгубената репутация. Но аз упорито се съпротивлявах, защото се опасявах, че той ще окупира събитието и отново ще насочи светлините на прожекторите към себе си. После преосмислих становището си. Казах си: „Защо пък да не дойде и да не отдаде последна почит на пралеля Сейди? Защо да не дойде, за да чуе колко велика е била леля ми?!“.

Затова накрая му беше позволено да дойде. При определени условия, разбира се.

— Затова трябва да й отдадем дължимата почит! Затова трябва да се преклоним с благодарност пред нея!

Тук отново поглеждам многозначително чичо Бил — и не съм единствената, която го прави. Всички се обръщат към него и из църквата се разнася шепот.

— Поради което и в памет на Сейди аз основах фондация „Сейди Ланкастър“! Събраните средства ще бъдат разпределени за каузи, които тя би одобрила. По-специално, ще подкрепяме различни организации, свързани с танцовото изкуство, благотворителни събития в подкрепа на възрастните хора, старческия дом „Феърсайд“ и Лондонската портретна галерия — в знак на благодарност за това, че през последните двайсет и седем години е запазила и съхранила в безупречен вид това феноменално платно!

На това място се ухилвам на Малкълм Гледхил, който ми връща усмивката. Когато му съобщих това свое решение, той не беше на себе си. Първо поруменя, а после започна да нарежда разни неща за това не съм ли искала да стана „Приятел“ или да вляза в борда на галерията, или нещо подобно, щом като съм такъв почитател на изкуството. (Не исках да му признавам, че всъщност съм почитател само на Сейди и че останалите картини не ме интересуват особено — в общи линии.)

— Бих желала също така да съобщя, че моят чичо, Бил Лингтън, желае да отдаде дължимото на Сейди с един жест, който сега ще прочета от негово име!

За нищо на света не бих допуснала чичо Бил да се качи на този подиум! Или сам да си пише речта. Истината е, че той дори не знае какво ще прочета сега. Разгръщам един друг лист хартия и изчаквам шепотът в църквата да заглъхне, след което започвам:

— „Успях да вляза в бизнеса единствено благодарение на картината на моята леля Сейди. Без нейната красота, без нейната помощ аз не бих заемал привилегированата позиция, която заемам днес. Докато беше жива, аз не я ценях достатъчно. За което дълбоко съжалявам!“ — Тук правя драматична пауза. Публиката е онемяла и ме слуша в захлас. Виждам как и всички присъстващи журналисти ще се претрепят да записват речта ми. — „Поради което днес за мен е удоволствие да съобщя, че дарявам десет милиона паунда на фондация «Сейди Ланкастър»! Това е само малка отплата за един много специален човек в моя живот!“