Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 278

Спирам, за да си поема дъх, и поглеждам към мама и татко, които ме наблюдават в захлас. Снощи репетирах цялата си реч пред тях, а татко непрекъснато повтаряше: „Откъде, за бога, си научила всичко това?!“. А аз бях принудена да се оправдавам с „архиви“ и „стари писма“, само и само за да го накарам да млъкне.

— Сейди беше безкомпромисна и жизнерадостна. Имаше онази неоценима способност да… насочва събитията. Както за себе си, така и за другите. — Поглеждам крадешком към Ед, който седи точно до мама, и той ми намига.

Той също знае много добре тази реч.

— Тя живя до сто и пет години, което си е истинско постижение. — Оглеждам публиката, за да се уверя, че всички ме слушат. — Но Сейди никак нямаше да бъде доволна, ако трябваше да бъде запомнена точно с това, ако хората мислеха за нея просто като за една „сто и пет годишна старица“. Защото дълбоко в себе си тя си остана двайсет и три годишна! През целия си живот! Чак до самия му край! Момиче, което обичаше да живее живота си заради гъдела! Момиче, което обичаше да танцува чарлстон, да тръска морна трътка по нощните клубове и във фонтаните, да кара твърде бързо за добрите нрави, да си слага червило и да прави… гримаси в хамбара!

Дълбоко в себе си се надявам никой от публиката да не знае какво е „гримаси в хамбара“. И наистина — присъстващите се усмихват любезно, сякаш току-що казах, че тя е обичала цветните аранжировки.

— Тя мразеше плетенето! — натъртвам. — И това при всички положения трябва да влезе в архивите! Но пък много обичаше списание „Грация“! — Пак натъртвам. Публиката избухва в смях, което е добре. Точно на това място очаквах смях.

— Но за нас, нейното семейство, разбира се — продължавам, — тя не беше просто едно безименно момиче от някаква си картина. Тя беше моята пралеля Сейди! Тя беше част от нашето семейно наследство! — Тук правя пауза, защото искам следващото ми изречение да достигне до ушите на всички. — Няма нищо по-лесно от това да пренебрегнеш семейството си. Няма нищо по-лесно от това да приемеш близките си за даденост. Но истината е, че твоето семейство е всъщност твоята история! Семейството ти е част от онова, което си ти! А без Сейди никой от нас не би бил това, което е днес!

Тук не мога да не хвърля един поглед на чичо Бил. Той седи — сякаш глътнал бастун — точно до татко, облечен в костюм по поръчка, с карамфил в бутониерата, а лицето му е далеч по-изпито, отколкото беше на онзи плаж в Южна Франция. Което не е никак изненадващо предвид факта, че последният му месец надали може да се определи като един от най-добрите. Вестниците не се умориха да си правят гаргара с него — както ежедневниците, така и финансовите издания, което не е никак добре за бизнесмен с неговите позиции.