Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 247

— А вие знаете ли? — обръща се Ед към Малкълм Гледхил.

— Да, знам — кимва неохотно той.

— Е, не можете ли да й кажете?

— Не точно… хммм… не.

— Това да не би да е някаква държавна тайна? — извисява глас Ед. — Да не би да е свързано с разработката на оръжия за масово унищожение? Да не би националната сигурност да е поставена на карта?!

— Не точно — отговаря Малкълм, по-притеснен от всякога. — Но в споразумението има клауза за конфиденциалност и…

— Окей! — Ед автоматично превключва на бизнес вълна, поемайки контрол върху ситуацията. — Още утре сутринта ще ви изпратя адвокат по въпроса! Това е абсурдно!

— Да, повече от абсурдно! — пригласям, окуражена от грубия маниер на кавалера си. — И ние няма да търпим подобно отношение! Знаете ли, че чичо ми е Бил Лингтън? Сигурна съм, че той ще използва всички налични ресурси, за да пребори тази… абсурдна клауза за конфиденциалност! Защото картината е наша!

Малкълм Гледхил изглежда като хванат в капан.

— Но споразумението изрично постулира… — смотолевя, но не довършва.

Виждам, че очите му непрекъснато шарят по посока на куфарчето.

— Папката там ли е? — питам, озарена от внезапно вдъхновение.

— Съвсем случайно е — отговаря предпазливо той. — Ще нося документите у дома, за да ги проуча отново. Копия, разбира се.

— Е, значи нищо не ви пречи да ни покажете споразумението — снишава глас Ед. — Няма да ви издадем!

— Не бих могъл да ви покажа абсолютно нищо! — Малкълм Гледхил едва не пада от пейката от ужас. — Както вече нееднократно изтъкнах, информацията е строго секретна!

— Разбира се — заговарям аз успокояващо. — Ние ви разбираме. Но може би бихте могли да ни направите една малка услуга и да проверите точната дата на продажбата. Тя не е строго секретна, нали?

Ед ме поглежда неразбиращо, но аз се преструвам, че не съм го забелязала. В главата ми вече зрее друг план. Такъв, който Ед надали ще разбере.

— Доколкото си спомням, било е през юни 1982 година — отговаря Малкълм Гледхил.

— Но точната дата? Бихте ли погледнали за момент споразумението? — изричам любезно и разширявам невинно очи. — Моля ви! Много ще ни помогнете!

Малкълм Гледхил ме поглежда подозрително, но очевидно не може да измисли никаква причина, за да ми откаже. Привежда се, щраква ключалката на куфарчето си и изважда оттам една папка.

Улавям погледа на Сейди и посочвам леко с глава Малкълм.

— Какво? — пита тя.

За бога! И тя нарича мен бавно загряваща! Отново кимвам по посока на Малкълм Гледхил, който в момента приглажда един лист хартия.

— Какво? — тросва ми се тя. — Какво се опитваш да ми кажеш?

— Етооо — проточва той и си слага очилата за четене. — Нека видим точната датааа…

Ако продължавам да отмятам глава, сигурно ще се откъсне от врата ми. Имам чувството, че всеки момент ще издъхна от отчаяние. Там, в този лист, има информация, която ни трябва! Информация на живот и смърт! Точно там! На разположението на всички, притежаващи призрачна, невидима природа. А Сейди продължава да ме гледа неразбиращо.