Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 245

Ед очевидно е онемял. Което надали е изненадващо. В един момент се целуваме. В следващия аз изливам върху него порой от семейна история.

— Къде видя картината? Къде е? — Сейди пристъпва към мен и аз виждам, че тя цялата трепери. — Беше изгубена. Изгоря…

— Ами ти познаваше ли добре пралеля си? — пита едновременно с нея Ед.

— Не я познавах приживе. Но след като тя почина, аз отидох до Арчбъри, където е прекарала детството и младостта си. Оказва се, че той е станал много известен! — Обръщам се към Сейди. — Стивън е прочут художник!

— Прочут ли? — ококорва се Сейди.

— Там има цял музей, посветен на него. Кръстил се е Сесил Малори! Открит е дълго след смъртта си. А портретът е една от най-известните му творби! Спасен е и сега се намира в една галерия и всички се прехласват пред него, и… трябва да го видиш! Непременно трябва да го видиш!

— Сега. — Гласът на Сейди е толкова тих, че едва я чувам. — Моля те, сега!

— Звучи страхотно! — изрича учтиво Ед. — Някой ден наистина ще трябва да го видим! Бихме могли да разгледаме някои галерии, да обядваме…

— Не, сега! — тегля го за ръката аз. — Веднага! — Поглеждам към Сейди и подканям и двамата: — Хайде!

* * *

Седим си тримата на кожената пейка и мълчим. Сейди е до мен. Аз — до Ед. Откакто дойдохме в галерията, Сейди не е отронила и думица. Когато зърна портрета, имах чувството, че ще припадне. Просто проблесна безмълвно и се вторачи в картината, а после издиша продължително, сякаш е задържала дъха си в продължение на цял час.

— Удивителни очи! — обажда се по едно време Ед.

От време на време ме поглежда притеснено, като че ли не е много сигурен как се очаква от него да реагира в тази ситуация.

— Да, удивителни са — кимвам, но не мога да се концентрирам върху него. — Добре ли си? — прошепвам на Сейди. — Знам, че за теб беше голям шок!

— Добре съм — отговаря Ед, но очевидно е шашнат. — Благодаря, че попита!

— Аз също съм добре — поглежда ме унило Сейди. А после пак се обръща към картината.

Вече ходи съвсем близо до нея, за да види портрета на Стивън, скрит в нейната огърлица, и за момент лицето й бе дотолкова разкривено от любов и тъга, че се наложи да извърна очи, за да й дам миг усамотение.

— От галерията правили някакви проучвания — уведомявам Ед. — Оказва се, че тя е най-популярната сред портретите тук! И смятат да пуснат на пазара серия продукти с образа й! Може би плакати и чаши за кафе. Тя ще стане много прочута!

— Чаши за кафе ли? — стряска се Сейди и тръсва глава. — Колко вулгарно! — Но от вниманието ми не убягва гордостта, проблясваща в очите й. — И на какво друго ще ме сложат?