Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 236

Малкълм Гледхил кимва и отбелязва:

— Е, ако изследователският екип стигне до заключението, че именно тя е моделът от портрета, то тогава можете да бъдете повече от сигурна, че светът ще научи името й! Наскоро нашият екип по маркетинга направи едно проучване, което показва, че картината „Момиче с огърлица“ е най-популярният портрет в галерията ни. Затова ще бъдат много щастливи, ако успеят да разширят профила й. Смятаме това платно за една от нашите най-ценни придобивки!

— Така ли? — изпъчвам гордо гърди. — Тя много би се зарадвала на този факт!

Очите на домакина ми светват и той възкликва:

— Може ли да извикам един мой колега, за да види снимката? Той проявява специален интерес към Малори и знам, че ще бъде силно заинтригуван от твърденията ви!

— Почакайте! — вдигам ръка. — Преди да извикате когото и да било, има още един проблем, по който бих искала да поговорим. Насаме! Искам да знам как изобщо сте се добрали до картината! Тя е принадлежала на Сейди! Била е лично нейна! Как се сдобихте с нея?

Малкълм Гледхил леко настръхва, след което изрича:

— Да, бях сигурен, че на някакъв етап ще стигнем и до този въпрос. След вашето телефонно обаждане аз се постарах да открия папката и прегледах всички подробности по придобиването на картината. — Отваря една папка, която още от самото начало бях забелязала на бюрото му, и вади оттам пожълтял лист хартия. — Картината ни е била продадена през 1980-те!

Продадена ли? Че кой би могъл да я продаде?!

— Ама тя е била изгубена в пожара! Никой нямаше представа къде се намира! Кой, по дяволите, ви я е продал?

— Опасявам се… — прави пауза домакинът ми, — опасявам се, че продавачът изрично помоли името му, както и подробностите по сделката да се смятат за строго поверителни!

— Строго поверителни ли? — избухвам аз. — Но картината е била на Сейди! Подарена й е лично от Стивън! Следователно, който и да е бил човекът, който се е докопал до нея, не е имал никакво право да я продава! Би трябвало да проверявате подобни неща!

— Да, и наистина ги проверяваме! — стъписва се леко Малкълм Гледхил. — Автентичността на платното беше веднага доказана. А галерията положи огромни усилия, за да докаже, че продавачът е в правото си да продаде платното. Даже ни беше представено писмо, в което продавачът защити всяко от твърденията си. Ето го в мен!

Погледът му непрекъснато отскача към листа в ръката му. Вероятно гледа името на човека, който е продал картината. Влудяваща ситуация!

— Може, но да знаете, че каквото и да ви е казал този човек, е било чиста проба лъжа! — натъртвам и го изпепелявам с поглед. — И знаете ли какво? Аз също съм данъкоплатец и също ви субсидирам! Всъщност в известен смисъл дори ви притежавам. Затова веднага искам да знам кой ви продаде тази картина! Веднага!

— Опасявам се, че имате някаква грешка — изрича спокойно Малкълм Гледхил. — Ние не сме обществена галерия и вие не ни притежавате. Но можете да ми вярвате, че аз бих искал този въпрос да се изясни точно толкова, колкото и вие! Но съм обвързан със споразумение за конфиденциалност, вследствие на което не мога да сторя почти нищо повече.