Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 238

— Така ли? — ококорва се Джереми Мъстоу и ме поглежда със съвсем различни очи. — Значи… именно вашата пралеля е онази Мейбъл от писмата?

— Писмата! — намесва се Малкълм Гледхил. — Ама, разбира се! Как можах да забравя за тях! Мина доста време, откакто не съм ги преглеждал!

— Писма ли? — поглеждам аз ту единия, ту другия. — Какви писма?

— В архива си имаме една връзка стари писма, писани от Малори — обяснява Джереми Мъстоу. — Един от малкото документални източници за живота му, спасени след смъртта му. Не е много ясно дали всичките са били изпратени, но за едно конкретно е ясно, че е било изпратено и после върнато по пощата. За нещастие адресът е бил надраскан със синьо-черно мастило, така че въпреки съвременните технологии ние не бяхме в състояние да…

— Много се извинявам — прекъсвам го рязко аз, — но може ли за момент да ги видя?

* * *

Когато след малко повече от час излизам от галерията, мозъкът ми гъмжи от разнообразни мисли. Затворя ли очи, единственото, което виждам, са избелели ръкописни изречения на миниатюрни листчета хартия за писма.

Не прочетох всичките му писма. Бяха прекалено лични, пък и аз разполагах само с няколко минути, за да ги погледна. И все пак прочетох достатъчно, за да съм сигурна. Да, той наистина я е обичал. Даже и след като е бил изпратен във Франция. Даже и след като е научил, че се е омъжила за друг.

Сейди е прекарала целия си живот в очакване на отговора на своя въпрос. А сега знам, че за него е било същото — той също е останал в очакване. И въпреки че тази любов се е случила преди седемдесет години, и въпреки че и Стивън е мъртъв, и Сейди е мъртва, и никой не може да стори повече нищо по този въпрос, аз все пак кипя от възмущение, докато крача по тротоара на двайсет и първи век. Било е толкова нечестно! Било е несправедливо! Те би трябвало да бъдат заедно! Вече няма никакво съмнение, че някой е спирал писмата му, преди да стигнат до Сейди. Най-вероятно онези нейни зли викториански родители.

И тя си е седяла в селцето, без да има никакво понятие за истината. Мислела си е, че е била използвана. Била е прекалено горда, за да тръгне след него и сама да разбере как стоят нещата. И е приела предложението на почтената партия, която са й намерили, само като глупав жест на отмъщение. Вероятно се е надявала, че Стивън ще се появи на венчавката. Дори когато вече се е приготвяла за сватбата си, тя безсъмнено се е надявала да се случи чудо. А той я е предал.

Не мога да го понеса! Иска ми се да можех да се върна назад във времето и всичко да оправя! Само да можеше Сейди да не се омъжва за онзи тъпоглавец! Само да можеше Стивън да не заминава за Франция! Само да можеше родителите й да не я бяха хващали… Само да можеше…

Не, стига с това „само да можеше“! Няма никакъв смисъл. Той отдавна е мъртъв. Тя също е мъртва. Край на историята!

Реката от хора покрай мен се стича по посока на гара „Ватерло“, обаче аз все още нямам сили да се прибера в малкото си апартаментче. Имам нужда от чист въздух. Искам да погледна на нещата и от друг ъгъл. Проправям си път през група туристи и се насочвам към моста „Ватерло“. Последния път, когато бях тук, над него се бяха свъсили мрачни сиви облаци. Сейди стоеше на перилата. А аз крещях отчаяно в празнотата.