Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 235

Именно.

— Да, въпросът наистина е належащ! — кимвам. — И първото нещо, което веднага държа да кажа, е, че това не е просто някакво си „момиче“! Това е моята пралеля! Вижте!

Бръквам в чантата си и вадя оттам снимката на Сейди от старческия дом, където носи огърлицата.

— Погледнете огърлицата! — допълвам и я соча.

Знаех си, че имам основания веднага да харесам този Малкълм Гледхил! Той реагира точно така, както и се очаква от него. Очите му се разширяват. Бузите му порозовяват от вълнение. Вдига очи към мен, поглежда ме, а после отново поглежда снимката. Взира се внимателно в огърлицата на врата на Сейди. Накрая се прокашля обилно, като че ли се притеснява, че прекалено лесно се е издал.

— Да не би да твърдите — пита накрая, — че тази дама от снимката е Мейбъл от картината?

Крайно време е да изтрия това Мейбъл веднъж завинаги от главите на хората!

— Не се е казвала Мейбъл. Всъщност тя е мразела това име! Казвала се е Сейди, Сейди Ланкастър! Живяла е в Арчбъри и е била любовница на Стивън Нетълтън. Именно тя е причината, поради която той е бил изпратен във Франция!

Настъпва гробовна тишина, нарушавана единствено от дълбокото издишване на Малкълм Гледхил и последващото му поемане на дъх, при което бузите му се издуват като балони.

— Разполагате ли е някакви доказателства в полза на твърденията си? — изрича накрая той. — Някакви документи? Стари снимки, може би?

— Тя носи огърлицата, нали така? — изтъквам и усещам, че ме бодва разочарование. — Пазила я е през целия си живот! Колко още доказателства ви трябват?

— Тази огърлица съществува ли още? — Ококорва се отново домакинът ми. — У вас ли е? А дамата жива ли е още? — При тази нова мисъл очите му се ококорват дотолкова, че вече ще изскочат от орбитите си. — Защото това би било наистина…

— Опасявам се, че току-що почина — побързвам да го прекъсна, преди да е прегрял. — А що се отнася до огърлицата, в момента не е у мен, но всеки момент я очаквам.

— Така. — Малкълм Гледхил вади от джоба си шарена кърпичка и попива потта от челото си. — В случай като този са необходими множество проучвания и анализи, докато достигнем до категорични заключения…

— Това е тя! — отсичам твърдо.

— В такъв случай ще ви препратя към нашия изследователски екип. Те ще разгледат много внимателно вашите твърдения, ще проучат наличните доказателства…

Да, разбирам го. Той е длъжен да играе по правилата. Всичко да бъде официално.

— С удоволствие ще говоря с тях! — изричам мило. — И съм сигурна, че те ще се съгласят с мен. Това е тя!

В този момент забелязвам, че на монитора му е лепната картичка с репродукция на „Момиче с огърлица“. Свалям я и я поставям до снимката на Сейди от старческия дом. В продължение на известно време и двамата се взираме безмълвно в двете изображения. Две блестящи, горди очи на едната и две прихлупени, мътни — на другата. Свързани единствено от проблясващата огърлица.

— Кога почина пралеля ви? — пита тихо Малкълм Гледхил.

— Само преди няколко седмици. Но от началото на 1980-те живееше в старчески дом и не знаеше почти нищо за външния свят. Така и не разбра, че Стивън Нетълтън е станал известен. Така и не разбра, че самата тя е станала известна. Смяташе, че е никой. И точно затова толкова много държа светът да научи името й!