Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 207
Софи Кинсела
Преди да изляза за работа обаче, не мога да се сдържа да не огледам за последен път.
— Сейди? Тук ли си? Сега отивам на работа, така че, ако ти се прииска да поговорим, знаеш къде да ме намериш!
Обикалям целия си апартамент с чаша чай в ръка и я викам, но не получавам никакъв отговор. Само един бог знае къде е сега и какво прави или какво чувства… Вината отново прорязва душата ми, когато си спомням безизразното й лице. Де да знаех, че ни е чула да говорим на погребението й!
Както и да е. Вече не мога да сторя нищо, за да върна нещата обратно. Ако тя има нужда от мен, знае къде съм.
Появявам се на работа малко след девет и половина и заварвам Натали вече на бюрото й да отмята царствено коса, отново говорейки по телефона.
— Да, и аз така му казах, скъпа! — Намига ми, почуква по часовника си и подмята: — Малко закъсняваме, а, Лара? Май си се сдобила с лоши навици, докато ме нямаше! Както и да е. Та, скъпа… — И продължава разговора си.
Лоши навици ли?
Моментално кипвам. За кого се мисли тя, а? Нали тя беше тази, която се покри в Индия, не аз?! Тя беше тази, която се държа крайно непрофесионално! А сега има наглостта да ме третира сякаш е някоя царица!
— Натали — започвам в мига, в който тя затваря телефона, — трябва да говоря с теб!
— А аз трябва да говоря с
— Какво? — провиквам се слисано.
— Ед Харисън! — повтаря нетърпеливо тя. — Държиш си го в тайна, а?
— Какво искаш да кажеш? — питам, а в душата ми зазвъняват тревожни камбанки. — Ти откъде знаеш за Ед?
— От „Бизнес пийпъл“! — Натали обръща списанието към мен, почуква по снимката ни и отбелязва: — Добре изглежда, не може да му се оспори!
— Аз не съм… това е просто бизнес — побързвам да замажа положението.
— О, знам! Кейт ми каза всичко! Събрали сте се отново с Джош. Все тая! — махва пренебрежително с ръка Натали и се прозява, за да ми покаже колко безинтересен й изглежда моят любовен живот. — Точно това исках да кажа и аз. Този Ед Харисън е превъзходно парче, много талантливо! Имаш ли вече готов план?
— План ли?
— За да го заковеш! — Натали се привежда напред и заговорва със зле прикрито нетърпение. — Лара, ние сме фирма за търсене на таланти в бизнеса! Ловци на глави! Поставяме хората на нови работни места. Това ни е работата! Така си изкарваме
— О! — едва успявам да прикрия ужаса си. — Не, не! Ти не разбираш! Това мое познанство не е от този тип! Той не си търси нова работа!
— Така мисли
— Не, наистина. Забрави! Той мрази ловците на глави!
— Така си мисли
— Не проявява интерес към ново работно място.
— Засега! — намигва ми Натали, а на мен ми идва да й зашлевя шамар.
— Престани! Не си търси!
— Всеки си има цена, миличка! Когато разклатя пред него торбичката с подходящата сума, повярвай ми, ще запее друга песен!