Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 208

— Няма! Не всичко на този свят се прави за пари!

Тук Натали избухва в подигравателен смях и се провиква:

— Какво е станало, докато ме нямаше? Да не би да сме се превърнали в шибана агенция на Майка Тереза? Трябва да печелим комисиони, Лара! Трябва да излизаме на печалба!

— Да, знам! — срязвам я аз. — Нали точно това се опитвах да постигна, докато ти си лежеше по плажовете на Гоа! Или май си забравила, а?!

— Аууу! — отмята назад глава Натали и пак се изсмива подигравателно. — Мяууу!

Изобщо не я е срам! Не изпитва нито грам вина за стореното от нея. И нито веднъж не се сети да ни се извини — за каквото и да било! Как съм могла да я мисля за най-добра приятелка?! Имам чувството, че изобщо не познавам тази жена срещу себе си!

— Просто остави Ед на мира! — настръхвам аз. — Той не желае нова работа! Говоря ти съвсем сериозно! И без това няма да говори с теб…

— О, вече го направи! — изрича самодоволно Натали и се обляга самодоволно назад в стола си.

— Какво?!

— Тази сутрин му се обадих. Точно в това е разликата между мен и теб. Аз не се мотая наоколо — аз просто свършвам работата!

— Ама той не приема обаждания от ловци на глави! — запелтечвам аз. — Ти как…

— О, в началото не се представих с името си, разбира се — обяснява закачливо Натали. — Само казах, че съм твоя приятелка и че ти си ме помолила да се обадя. И да знаеш, поговорихме си много хубаво с него! Той очевидно не знаеше нищо за Джош, обаче аз му изрисувах цялата картина! — Повдига вежди и допълва: — Интересно! Защо си пазила в тайна съществуването на гаджето си?

В гърдите ми се надига отчаяние.

— Ти какво… какво точно му каза за Джош?

— О, Лара! — Натали се къпе в насладата на моето нещастие. — Да не би да си планирала някаква интрижка с него, а? И аз ти развалих работата, така ли? Опа! — поставя ръка на устата си. — Извинявай!

— Млъкни! — изкрещявам, вече неспособна да сдържам гнева си. — Затвори си мръсната уста!

Трябва да говоря с Ед. Веднага! Грабвам мобилния си телефон и излизам от офиса. По пътя се сблъсквам с Кейт. Тя носи поднос с кафе и очите й се разширяват, когато ме вижда.

— Лара! Добре ли си?

— Натали! — обяснявам всичко с една дума и тя примигва.

— Мисля, че с толкова тен е станала още по-зла! — прошепва асистентката и аз не мога да не се усмихна. — Влизаш ли?

— След минута. Трябва да проведа един разговор. Малко е… личен.

Слизам по стъпалата, излизам на улицата и бързо набирам номера на Ед. Само един бог знае какви му ги е наговорила Натали. Само един бог знае какво си мисли за мен той сега!

— Офисът на Ед Харисън — достига до мен нечий женски глас.

— Здравейте! — започвам, като се старая да не издам напрежението, което чувствам. — Обажда се Лара Лингтън. Може ли да говоря с Ед, ако обичате?

Докато изчаквам да ме свържат, мисълта ми се връща към преживяното вчера. Все още си спомням какво беше усещането за ръцете му върху мен. За кожата му, галеща моята. За аромата му, за вкуса му… А после и онзи отвратителен начин, по който той се оттегли обратно в черупката си. Само споменът за това ме кара да потреперя.