Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 209

— Здравей, Лара! Какво мога да направя за теб? — Гласът му звучи официално и делово. Нито помен от топлота.

Сърцето ми унива, но се опитвам да звуча весело и любезно.

— Ед, току-що разбрах, че колежката ми Натали ти е звъняла тази сутрин. Много съжалявам за това! Никога повече няма да се повтори! И освен това исках да ти кажа… — Непохватна пауза. — Наистина много съжалявам за начина, по който завърши вчерашният ни ден!

Иска ми се да добавя: „Аз нямам гадже! И ми се иска да върна времето назад и отново да сме на виенското колело, и отново да ме целуваш! И този път аз няма да се отдръпна, каквото ще да става около нас, колкото и призраци да се опитват да ме сплашат!“.

— Лара, няма нужда да се извиняваш — казва той с хладна учтивост в гласа. — Трябваше да се досетя, че имаш… по-търговски съображения, нали? Точно затова си се опитвала да ме свалиш. Все пак съм ти благодарен за краткия прилив на откровеност между нас!

По гърба ми пролазват ледени тръпки. Така ли си мисли той за мен наистина? Че съм го преследвала само заради работата си?

— Ед, не е така! — изричам бързо. — Изобщо не беше така! Наистина съм ти благодарна за времето, прекарано заедно! Знам, че накрая нещата станаха малко… странни, обаче имаше… утежняващи положението фактори. Сега не мога да ти обясня, но…

— Моля те, не се дръж снизходително с мен! — прекъсва ме с равен тон Ед. — Вие с твоята колежка очевидно сте сътворили отличен план. Не мога да кажа, че приветствам методите ти, но, от друга страна, не мога да не ти отдам дължимото заради последователността!

— Не е вярно! — провиквам се ужасено. — Ед, не трябва да вярваш на нито една дума на Натали! Ти сам знаеш, че тя не е човек, на когото може да се разчита! И трябва да знаеш, че аз не съм планирала абсолютно нищо с нея! Това е пълен абсурд!

— Ако щеш вярвай — парира ме той, — но след краткото проучване на Натали, което направих, стигам до извода, че тя е способна да измисли всякакви планове, колкото и подли или тъпи да изглеждат на пръв поглед! А що се отнася до теб, дали си просто наивна, или направо зла като нея, това не мога да знам…

— Нищо не си разбрал! — провиквам се отчаяно.

— За бога, Лара! — Ед вече звучи като човек, който едва сдържа нервите си. — Не се престаравай толкова! Знам, че си имаш гадже! Знам, че вие с Джош отново сте се събрали! А може би и изобщо не сте късали. Сега ми е ясно, че всичко е било жестока измама, затова престани да ме обиждаш още повече, като продължаваш този цирк! Трябваше да се сетя още в мига, в който се появи в моя офис! Може би ти също си била готова с домашното си и си научила всичко за мен и Корин. И си решила, че точно по тази линия ще ме хванеш! Само един бог знае на какво сте способни вие двете там! Нищо не би ме изненадало!

Враждебността в гласа му ме жегва толкова дълбоко, че буквално се отдръпвам назад.

— За нищо на света не бих постъпила така! За нищо! — успявам да смотолевя, цялата трепереща. — Ед, онова между нас беше истинско! Танцувахме… забавлявахме се… Не си мисли, че всичко е било измама!