Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 186

— Какво предизвикателство? — провиквам се ужасено. — Не съм искала да те предизвиквам!

Втурвам се обратно в ресторанта, но Сейди е далеч по-скорострелна от мен. Виждам я как реве нещо в ухото на Джош. Виждам и как погледът му отново става стъклен. И не мога да стигна до масата ни, защото съм приклещена зад сервитьор с около пет чинии в ръцете си. Какво, за бога, му прави тя?

Най-неочаквано Сейди се озовава отново до мен. Стиснала е устни, сякаш полага огромни усилия да не се разкиска.

— Какво направи? — подхващам я тихо аз.

— Ще видиш! И тогава ще ми повярваш! — Настроението й е толкова ликуващо, че ми идва да я ударя с нещо.

— Остави ме на мира! — промърморвам. — Просто се махни!

— Много добре! — вирва безгрижно брадичка тя. — Ще се махна. Но ти пак ще се увериш, че съм права!

И изчезва. Аз се насочвам притеснена към масата ни. Джош ме поглежда с такова отнесено изражение, че сърцето ми се свива. Очевидно този път Сейди е успяла добре да му поразмъти главата. Какво ли му е казала?

— Е — започвам весело, — реши ли вече какво ще поръчаме?

Джош дори не ме чува. Сякаш е в транс.

— Джош! — щраквам пред очите му с пръсти. — Джош, събуди се!

— Извинявай, бях на хиляди километри оттук! Лара, мислех си, че… — Привежда се напред и се вторачва в мен. — Мисля, че трябва да стана изобретател.

— Изобретател ли? — ахвам аз.

— И да се преместя в Швейцария! — продължава съвсем сериозно той. — Току-що ми хрумна, ей така, внезапно. Това е удивително… прозрение! Трябва да променя живота си! Веднага!

Ще я убия!

— Джош — започвам, като се старая да запазя спокойствие, — ти не искаш да се местиш в Швейцария! Ти не искаш да ставаш изобретател! Ти работиш в сферата на рекламата!

— О, не! Не! — махва с ръка той и очите му блестят като на поклонник, току-що зърнал самата Дева Мария. — Ти не разбираш! Досега вървях по грешен път, но вече всичко си идва на мястото. Искам да отида в Женева и да се занимавам с астрофизика!

— Ама ти не си учен! — почти изписквам аз. — Как можеш да станеш астрофизик?

— Може пък да съм бил роден, за да уча природни науки, кой да ти каже?! Ти никога ли не си чувала дълбоко в себе си глас, който да ти казва, че трябва да промениш живота си? Че си тръгнала по грешен за теб път?

— Да, обаче нормалните хора не слушат този глас! — отсичам, усещайки, че вече съм на ръба. — Нормалните хора игнорират този глас! Нормалните хора му казват: „Млъкни, тъп глас, такъв!“.

— И как мога да кажа подобно нещо? — поглежда ме втрещено Джош. — Лара, всеки от нас трябва да слуша вътрешния си глас! Нали ти самата си ми го казвала милион пъти?!

— Ама нямах предвид…

— Просто си седях на масата и не мислех за нищо конкретно, когато ме озари прозрение! — Виждам го как прелива от ентусиазъм. — Беше като божие откровение! Като провидение! Както когато си дадох сметка, че трябва да се върна при теб! Абсолютно същото!

Думите му са като нож, пронизващ сърцето ми. В продължение на няколко секунди не успявам да намеря сили да кажа каквото и да било.