Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 188

— Ходила ли си някога в Женева? — ме пита внезапно той и това рязко ме връща към настоящето.

О, за бога! Женева. Зоологическа градина. Сейди не можа ли да измисли нещо по-нормално? Тя напълно е объркала главата му. Каква безотговорна жена!

Слава богу, че се задоволява само с моя любовен живот! Добре че не е тръгнала да ровичка в мозъка на световните лидери! С тези нейни номера не се знае какво би могла да причини! Току-виж, дори разтопяването на ледените шапки!

— Джош, чуй ме сега! — изричам накрая. — Според мен ти не трябва да се местиш в Женева! Нито пък да учиш за астрофизик! Нито да отваряш зоологическа градина. Нито… — преглъщам и събирам сили да го изрека: — Нито даже да бъдеш с мен!

— Какво?!

— Мисля, че всичко това беше огромна грешка! — Махвам наоколо. — И всичко е… по моя вина. Много съжалявам, че толкова време не те оставих на мира, Джош! Трябваше да те оставя да си живееш твоя живот! Но сега ти обещавам, че никога повече няма да ти досаждам и да те притеснявам!

Джош ме гледа втрещено. Но сега, като се замисля, той почти през целия ни разговор си се държи като втрещен.

— Сигурна ли си? — отронва накрая с немощен глас.

— Абсолютно! — отсичам и когато сервитьорът приближава към нашата маса, затварям менюто, което държа, и казвам любезно: — В крайна сметка решихме, че днес не ни се яде. Сметката, моля!

* * *

Движа се към метрото изцяло по инерция. Напълно вцепенена. Току-що изрязах Джош. Аз бях тази, която му каза, че не трябва да бъдем заедно. Все още не съм в състояние да осъзная значимостта на случилото се.

Знам, че постъпих правилно. Знам, че Джош не ме обича. Знам, че онзи Джош, в главата ми, е бил изцяло плод на моите фантазии. И най-вече знам, че постепенно ще свикна с тази мисъл. Просто засега все още ми е трудно да я приема. Особено след като нямаше да бъде никакъв проблем да го имам. Никакъв.

— Е? — Гласът на Сейди ме вади с трясък от вцепенението. Очевидно ме е чакала да се появя. — Доказах ли ти, че съм права? Не ми казвай — всичко между вас е свършило!

— Женева значи — изричам бавно аз. — Астрофизика.

— Голям смях, нали? — започва да се киска тя.

Мисли си, че всичко е само за забавление. Мразя я!

— Е, какво стана? — мотае се пред краката ми тя с блеснали игриво очи. — Каза ли ти, че иска да открие зоологическа градина?

Очевидно държи да чуе, че е била напълно права и че всичко е свършило, и че всичко се дължи на нейните свръхестествени умения. Може, обаче аз не възнамерявам да й доставя това удоволствие. Не възнамерявам да й позволя да злорадства за моя сметка! Нищо, че беше напълно права и че всичко свърши, и че всичко се дължи на нейните свръхестествени умения.

— Зоологическа градина ли? — правя се на три и половина аз. — Не, Джош не ми е споменавал нищо за никаква зоологическа градина. Трябваше ли?

— О! — Сейди се заковава на място.