Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 185

— Някой ден трябва и ние да отидем до Гоа! — провиквам се аз в прилив на вдъхновение, само и само да сменя темата.

Забелязвам, че бръчките по челото на Джош изчезват.

— Определено! — възкликва. — Чувал съм, че в този индийски щат било страхотно! Не знам дали съм ти казвал, но от известно време обмислям да си взема един продължителен отпуск. От рода на шест месеца.

— Бихме могли да отидем заедно! — изричам жизнерадостно. — И двамата можем да се откажем от работата си и да тръгнем на пътешествие, като започнем от Бомбай!

— Не започвай пак да планираш! — изрича той с неочаквано ожесточение. — И не бързай да ме пришиваш към плановете си! Господи!

Вторачвам се слисана в него.

— Джош?

— Извинявай. — Той също изглежда изненадан от самия себе си. — Много се извинявам!

— Да не би да има някакъв проблем?

— Не. Или поне… — Разтрива замислено чело, а после вдига очи към мен напълно объркан. — Знам, че всичко това е страхотно, задето отново сме заедно. Знам също така, че аз бях този, който го поиска. Но понякога през главата ми минава една странна мисъл… Какво, за бога, правим тук с теб?!

— Ето, виждаш ли! — стряска ме триумфалният глас на Сейди, носеща се над масата. Рее се над нас като ангел на отмъщението.

Фокусирай се! Не вдигай поглед нагоре! Престори се, че тя е просто голяма сянка от лампата!

— Аз… мисля, че това е съвсем нормално — изричам неуверено, като целенасочено се кокоря в Джош. — И двамата трябва да се приспособим към новата ситуация. Предполагам, че ще имаме нужда от време.

— Не е нормално! — провиква се нетърпеливо Сейди. — Той всъщност не иска да бъде тук! Нали ти казах, че е марионетка?! Мога да го накарам да каже всичко, което си пожелая! — После се обръща към него и изрича високо в ухото му: — Един ден искаш да се ожениш за Лара! Кажи й го!

Джош се обърква още повече.

— Макар че… от друга страна… мисля, че… един ден ти и аз… може би… трябва… да се оженим.

— На плажа!

— На плажа! — повтаря послушно той.

— И да имаме шест деца!

— Бих искал и много деца, разбира се — изрича срамежливо той. — Четири… или пет… или дори шест… Ти какво мислиш?

Изпепелявам с поглед Сейди. Тя разваля всичко с глупавите си номера!

— Задръж тази мисъл, Джош! — изричам колкото ми е възможно по-учтиво. — За момент ще отскоча до тоалетната!

Никога през живота си не съм се движила толкова бързо, както сега, когато прекосявам ресторанта. Когато се озовавам в дамската тоалетна, аз трясвам вратата и поглеждам на кръв пралеля си.

— Какво правиш, ако смея да попитам?

— Доказвам ти нещо. Че той не може да мисли сам!

— Напротив, може! — провиквам се гневно. — Освен това, само защото сега го караш да говори онези неща, не означава, че не ме обича! Вероятно дълбоко в себе си наистина иска да се ожени за мен! Както и да има много деца!

— Така ли мислиш? — поглежда ме присмехулно Сейди.

— Точно така! И не можеш да го накараш да каже нищо, ако на някакво ниво и той самият не го вярва!

— Така ли мислиш? — накланя леко глава тя и очите й проблясват. — Много добре! Предизвикателството е прието! — И се изнизва през вратата.