Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 183

Избутвам назад стола си, мятам сакото на гърба си и грабвам чантата си.

— До скоро! — казвам и на Кейт, и на Сейди и побързвам да се изнижа от офиса, преди която и да е от тях да е успяла да ми каже каквото и да било.

В момента не желая компания. Ако трябва да бъда честна, чувствам се малко напрегната заради тази среща с Джош. Така де, не че имам някакви съмнения. Нищо подобно! Вероятно просто ме гонят… предчувствия.

А онова, за което изобщо не съм в настроение, е Сейди да се появи внезапно до мен, точно когато започвам да слизам по стъпалата за метрото.

— Къде отиваш? — пита властно.

— Никъде — опитвам се да я игнорирам аз. — Остави ме на мира!

— Отиваш на среща с Джош, нали?

— Щом знаеш, тогава защо си правиш труда да ме питаш? — срязвам я докачливо аз. — Извинявай, но… — Завивам, като се опитвам да се отърва от нея. Обаче човек не може да се отърве така лесно от пралеля ми.

— Като твой ангел-пазител настоявам да се вразумиш най-сетне! — отсича тя. — Джош не те обича, а ако ти продължаваш да вярваш в обратното, значи живееш в още по-голяма самозаблуда, отколкото си мислех!

— Нали каза, че не си мой ангел-пазител? — подхвърлям през рамо. — Затова се разкарай от пътя ми, бабичко!

— Не смей да ме наричаш бабичка! — разкрещява се тя. — И изобщо не възнамерявам да ти позволя да се хвърлиш в обятията на една слабохарактерна, нерешителна марионетка!

— Джош не е марионетка! — срязвам я аз и продължавам по следващите стълби надолу.

Чувам пристигането на поредната мотриса, затова побързвам да извадя картата си, втурвам се на платформата и успявам да стигна точно навреме, за да скоча във влака.

— Но ти дори не го обичаш! — следва ме гласът на Сейди. — Или поне не истински!

Това вече прелива чашата на търпението ми. Толкова съм бясна, че се обръщам рязко с лице към нея, вадя телефона си и просъсквам:

— Разбира се, че го обичам! Защо според теб бях толкова отчаяна преди?! Защо толкова силно ще го искам обратно, ако не го обичах?!

— За да докажеш на всички, че си била права! — отсича тя и скръства ръце пред гърди.

Подобен отговор определено не бях очаквала. Толкова ме изненадва, че ми трябват няколко секунди, докато успея да събера мислите си.

— Това са просто… глупости! Които само идват, за да докажат колко малко знаеш ти за живота! Това няма нищо общо с доказването! Аз обичам Джош и той обича мен… — Не довършвам, защото усещам, че вниманието на всички пътници във влака е насочено към мен.

Оттеглям се нацупено в един ъгъл, преследвана от Сейди. Докато тя си поема дъх, за да се впусне в поредната си тирада, аз изваждам айпода си и го включвам. Миг по-късно музиката напълно заглушава гласа й.

Идеално! Отдавна трябваше да се сетя за това!