Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 181

— Ама нали точно той ви е шефът?! — крещи Деймиън. — Нали точно той плаща за целия този цирк, идиот такъв?!

— Ти как ме нарече, идиот ли? — Охраната вече звучи заплашително и аз не мога да не се усмихна. Ала усмивката ми бързо увяхва, когато пред мен се материализира Сейди с потъмнели от безсилие очи.

— Бързо! Ела!

— Какво? — подвиквам след нея и тръгвам напред, обаче тя изчезва от погледа ми. Миг по-късно се появява, напълно съсипана.

— Заминала е! — изхълцва и едва преглъща. — Онази манекенка открадна огърлицата ми! Тъкмо викаше такси и аз се втурнах да те доведа при нея, обаче си знаех, че си прекалено бавна, за да стигнеш навреме. Когато се върнах на улицата, нея… я нямаше!

— Такси ли? — втрещявам се аз. — Ама… ама…

— Пак я изгубихме! — крещи Сейди, вече не на себе си. — Изгубихме я!

— Но нали Диаманте ми обеща! — крещя и въртя глава като обезумяла в търсене на братовчедка си. — Тя ми обеща, че именно аз ще я взема след шоуто!

Душата ми кънти на кухо от ужас. Не мога да повярвам, че пак позволих огърлицата да ни се измъкне! Трябваше да я грабна още тогава! Трябваше да действам по-бързо! Трябваше да бъда по-хитра…

Откъм главната зала до нас достигат бурии аплодисменти и викове. Очевидно ревюто е приключило. Миг по-късно в гримьорната нахлуват модели, понесли на ръце поруменялата от щастие Диаманте.

— Фантастично! — крещи тя. — Вие сте жестоки! Обичам ви, всичките! А сега, хайде на купон!

Пробивам си път през мелето към нея. Този път е ред на моите крака да бъдат стъпкани, само че доста по-болезнено, защото всички наоколо са с тънки, високи токчета.

— Диаманте! — изкрещявам в опит да надвикам тълпата. — Огърлицата! Момичето, което беше с нея, замина!

— Какво момиче? — поглежда ме объркано братовчедка ми.

Господи Исусе Христе! С какво се е надрусала?

— Казва се Флора! — подсказва нетърпеливо Сейди в ухото ми.

— Флора! Трябва ми Флора! Но тя очевидно е заминала!

— О, Флора! — Диаманте сбърчва чело. — Да, вярно. Тя бързаше за Париж, за някакъв бал. Ще лети с частния самолет на баща си — допълва като за мен. — Казах й, че може да носи моята рокля за тази вечер.

— Но тя е взела и огърлицата! — изтъквам, като полагам неистови усилия да не изпадна в истерия. — Диаманте, моля те, обади й се! Веднага! Кажи й, че ще я чакам! Ще отида и до Париж, ако трябва! Просто на всяка цена трябва да взема тази огърлица!

Диаманте зяпва за момент, после подбелва отегчено очи и отбелязва:

— Баща ми се оказа прав за теб — ти си побъркана! Но пък на мен ми харесваш!

С тези топли роднински слова тя измъква рязко телефона от джоба си и набира някакъв номер.

— Здрасти, Флора! Да, аз съм! Слушай какво, скъпа, беше жестока! Качи ли се вече в самолета? Окей, слушай сега! Спомняш ли си онази огърлица с водното конче, която ти дадох?

— Гривна за глезен — обаждам се услужливо. — Носеше я като гривна за глезен!

— Онова на глезена? — продължава Диаманте. — Да, същото. Та моята откачена братовчедка много я иска. Да. Казва, че ще дойде чак до Париж, за да я вземе. Къде е този бал? Къде да се срещне с теб? — Слуша известно време, пали цигара и си дръпва. После казва: — Окей, ясно. Абсолютно… Разбира се… — Вдига очи към мен, като ме окъпва в цигарен дим, и заявява: — Флора няма представа къде ще бъде балът. Доколкото схващам, организира го някакъв приятел на майка й. Казва, че иска да носи огърлицата и тази вечер, защото страхотно вървяла на тоалета й, но после веднага ще ти я прати по пощата.