Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 176

— Фигурирате ли в списъка? — пита.

— Разбира се. — Бръквам в чантата си, за да й покажа поканата си. — Аз съм братовчедката на Диаманте.

— О, братовчедката! — Усмивката й се смръзва още повече. — Прекрасно.

— Всъщност много бих искала да поговоря с нея още преди шоуто. Да знаете случайно къде мога да я намеря?

— Опасявам се, че Диаманте е много ангажирана… — започва заучената си реплика момичето.

— Спешно е! На всяка цена трябва да я видя! Веднага! Между другото, имам и пропуск за района зад кулисите! — И навирам под носа й ВИП картата си. — Мога и сама да си я издиря. Но ако ми кажете точно къде се намира, много ще ми помогнете!

— Окей — изрича момичето след кратка пауза. Вади миниатюрен, инкрустиран със скъпоценни камъни телефон, и набира номера. — Някаква братовчедка иска да се срещне с Диаманте. При теб ли е? — После се престорва, че снишава глас, и допълва: — Не. Никога досега не съм я виждала. Добре, щом ти казваш… — Затваря телефона и се обръща към мен: — Диаманте казва, че ще ви чака зад кулисите. Оттук моля! — И посочва една от вратите надолу по коридора.

— Върви напред! — инструктирам шепнешком Сейди. — Виж дали няма да откриеш огърлицата зад кулисите! Лесно ще я забележиш!

Поемам по застлания с мек килим коридор след някакъв тип, понесъл кашонче с вино, и размахвам ВИП пропуска си наляво-надясно, когато Сейди внезапно се появява пред мен и изрича с треперещ гласец:

— Лесно съм щяла да я забележа, а?! Ти майтап ли си правиш с мен? Никога няма да я открием! Никога!

— Какво искаш да кажеш? — питам с тревога аз. — Какво…

О, не! Само това не! Хиляди дяволи!

Намирам се в обширна зала, пълна с огледала, столове, бръмчащи сешоари, бърборещи гримьори и около трийсет модела. Всичките са високи и кльощави, отпуснати по столовете или разхождащи се и говорещи по мобилните си телефони. Всички са облечени в оскъдни, прозрачни роклички. И всички до една носят най-малко по двайсет огърлици на вратовете си.

Вериги, перли, медальони… Накъдето и да се обърна, все огърлици. Това е истинска купа сено, само че от огърлици!

Със Сейди се споглеждаме ужасено, когато внезапно чувам зад себе си провлачен поздрав:

— Лара! Радвам се, че дойде!

Обръщам се и зървам Диаманте, която се поклаща към мен. Облечена е в миниатюрна поличка, покрита със сърчица, символично потниче, сребърен колан с капси и кожени ботуши с високи токове.

— Здравей, Диаманте! Поздравления за шоуто! Много благодаря за поканата! Тук е удивително! — започвам задължителната тирада аз. После си поемам дълбоко дъх, като си напомням, че най-важното е да не изглеждам отчаяна, и продължавам: — Между другото, искам да те помоля за една услуга. Нали се сещаш за онази огърлица с водното конче, която търсеше баща ти? Старата, със стъклените мъниста?

Диаманте примигва изненадана.

— Ти откъде знаеш за нея?

— Ами… дълга история. Както и да е. Та някога тази огърлица е принадлежала на пралеля Сейди, а майка ми винаги я е харесвала и реших, че ще се зарадва да й я подаря — нареждам измислената си история, като мислено се моля за късмет. — Та може би след шоуто би могла да… да ми я дадеш? Вероятно? Стига да не ти трябва повече, разбира се.