Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 175

Вместо това тя започва да чете списание „Грация“, което лежи отворено на бюрото ми, и след няколко минути ми заповядва:

— Обърни ми страницата!

Това е новото й хоби. Впрочем доста вбесяващо. Не за нея, разбира се. Превърнала ме е в роб за отгръщане на страниците.

— Хей, Лара! — провиква се Кейт, която връхлита в офиса. — Има специална пратка за теб!

И ми подава яркорозов пощенски плик с пеперудки и калинки и с логото на „Роклички и перли“. Отварям го и вътре намирам бележка от асистентката на Диаманте:

„Диаманте реши, че това вероятно ще ви хареса. С нетърпение очакваме да ви видим!“

В плика откривам също така подробна програма на предстоящото модно ревю заедно с ламинирана карта на верижка, на която пише: „ВИП пропуск зад кулисите“. Аууу! Никога досега не съм била ВИП персона! Не съм била дори ИП⁷!

Започвам да обръщам картата между пръстите си, замисляйки се за предстоящата вечер. Най-сетне ще се сдобием с огърлицата! След всичкото това време ще я вземем! И тогава…

Тук мислите ми удрят спирачки. И тогава… Какво? Сейди каза, че не можела да намери покой, докато не си вземе огърлицата. Нали точно затова ме преследва?! Нали точно затова сега е тук?! Следователно, когато си я получи, какво ще стане? Тя не може просто ей така…

Искам да кажа, тя няма просто ей така да…

Не би могла просто ей така да… си отиде?

Вторачвам се в нея, изпълнена с противоречиви чувства. През цялото това време бях концентрирана само върху едно — да открия огърлицата. И напълно забравих да взема предвид нещата отвъд нея!

— Обърни! — заповядва нетърпеливо пралеля ми, фиксирана върху статия за Кейти Холмс. — Обърни, бързо!

* * *

Взех твърдо решение, че този път няма да предам Сейди. За нищо на света! В мига, в който зърна проклетата огърлица, я грабвам. Ако ще и да е на нечий врат! Ако ще и да се наложи да го поваля на пода! С всяка следваща крачка, която ме води към хотел „Сандърстед“, се навивам все повече. Краката ми сами си подскачат, а ръцете ми са в позиция за грабване.

— Дръж очите си отворени! — просъсквам на Сейди, докато минаваме през пустото бяло фоайе на хотела.

Пред нас вървят две кльощави девойчета в минижупи и на високи токчета. Насочили са се към двойни врати, украсени с крилца от розова коприна и хелиеви балони във формата на пеперудки.

Това трябва да е мястото!

Когато приближавам залата, зървам цяло ято добре облечени момичета, които щъкат напред-назад и обръщат чаша след чаша шампанско под звуците на дискретна музика. Центърът на залата е зает от пътеката за ревюто. Над нея виси наниз сребристи балони, а от двете й страни са подредени по няколко редици столове с копринена тапицерия.

Изчаквам търпеливо реда си, докато отметнат момичетата пред мен, след което пристъпвам пред русо момиче в розова бутикова рокличка. То държи клипборд, а когато вдига очи към мен, ме дарява с хладна усмивка.

— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожо?

— Да — кимвам. — Тук съм за ревюто.

Момичето оглежда неодобрително моя чисто черен тоалет. (Прави панталони, блузка, късо сако. Подбирала съм го много старателно — нали всички фенове на модата носят черно?!)