Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 174

— Чудех се да не би телефонът ти да се е повредил — допълвам. — Защото от вчера сутринта не съм получавала никакви есемеси от теб. Ти получи ли моите?

Още едно неясно промърморване. Какво не й е наред на тази телефонна линия, за бога?

— Джош? — почуквам по слушалката.

— О, да! — звънва изведнъж гласът му в ухото ми. — Да, ще го погледна.

— Е, ще се видим ли довечера?

— Довечера не можеш да излизаш с никого! — достига до мен пронизителният глас на Сейди, която внезапно се материализира пред мен. — Довечера е модното ревю! Трябва да вземем огърлицата!

— Да, знам! — промърморвам, като преди това слагам ръка върху слушалката. — След това! — А за Джош уточнявам: — Само че първо имам един друг ангажимент. Какво ще кажеш да ти дойда на гости към десет?

— Страхотно! — отговаря той, но усещам, че не е изцяло с мен. — Проблемът е, че тази вечер имам адски много работа!

Още работа? Този човек май започва да се превръща в работохолик!

— Окей — изричам с разбиране. — Тогава какво ще кажеш да се видим утре на обяд? А после ще решим как да продължим!

— Разбира се — отвръща той след кратка пауза. — Страхотно!

— Обичам те! — прошепвам нежно. — Нямам търпение да се видим!

Отново тишина.

— Джош?

— А! Ами… да. Аз също. Чао, Лара!

Затварям телефона и се облягам на стола си. Чувствам леко неудовлетворение, ала не мога да разбера защо. Всичко е наред. Всичко е прекрасно. Тогава защо имам чувството, че нещо не е както трябва?

Иска ми се да звънна отново на Джош и да го попитам: „Всичко наред ли е при теб? Искаш ли да поговорим?“. Но знам, че не трябва. Той ще си помисли, че отново се вманиачвам, което изобщо не е вярно — само разсъждавам! Хората имат право да разсъждават, нали така?!

Както и да е. Все тая. Продължавай напред!

Обръщам се бързо към компютъра си и във входящата си кутия откривам имейл — от Ед. Охо, бързо действа!

„Здрасти, момиче на двайсетте!

Снощи беше страхотно! Как е корпоративната ти пътна застраховка! Може би ще искаш да надникнеш в този линк. Чувал съм, че са добри.“

Ед.

Щраквам върху линка и откривам сайт, който предлага застраховки с големи отстъпки за малки компании. Типично за Ед — споменавам веднъж някакъв проблем и той автоматично намира решение. Дълбоко затрогната от вниманието му, натискам бутона за отговор и написвам:

„Благодаря, момче на двайсетте! Трогната съм от жеста ти! Надявам се, че вече бършеш праха от твоите наръчници на Лондон.

P. S. Успя ли вече да демонстрираш уменията си за чарлстон пред колегите си?“

Почти веднага на екрана ми се появява отговор:

„Това ли е твоята представа за изнудване?“

Изкисквам се и започвам да търся в нета картинка на танцуваща двойка, за да му я пратя.

— Какво му е толкова смешното? — пита внезапно Сейди.

— Нищо — отговарям и побързвам да затворя прозорчето.

Не възнамерявам да споделям със Сейди, че изпращам електронни писма на Ед. Толкова е ревнива, че като нищо ще се ядоса. Или дори още по-лошо — ще започне да ми диктува безкрайни имейли, пълни с тъпия жаргон от двайсетте.