Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 160
Софи Кинсела
— Отпуснете се! — инструктира Великият Фиренцо и се концентрира върху жената. — Дългогодишното ми обучение в страните от Изтока ми е помогнало да се синхронизирам с мисловните вълни на човешкия мозък. Само Великият Фиренцо е в състояние да проникне в човешкия мозък до такава степен! Не се съпротивлявайте, красива мадам! Позволете на Фиренцо да проникне в мислите ви! Обещавам… — отново следва зъбатата му усмивка — … че няма да боли!
Пфу! Очевидно този се мисли за голяма работа. Обаче не знае, че е пълен мазник! На всичкото отгоре е и сексист!
— Само Великият Фиренцо притежава подобни сили! — повтаря с драматичен тон той и пак оглежда масата. — Само Великият Фиренцо може да извърши подобен подвиг! Само Великият Фиренцо може…
— Всъщност аз също го мога! — провиквам се внезапно аз.
Сега ще му покажа аз на кого умът му е по-слаб!
— Какво?! — стрелва ме неодобрително фокусникът.
— Аз също мога да комуникирам с умовете на хората. И вече знам коя карта избра тя!
— Моля ви, госпожице! — усмихва ми се маниашки мазникът. — Не прекъсвайте работата на Великия Фиренцо!
— Просто го отбелязвам като факт — свивам безгрижно рамене аз. — Че вече знам коя карта избра тя.
— Не може да знаете! — намесва се русата жена с агресивен тон. — Не бъдете смешна! Разваляте удоволствието на всички! Да не би да е прекалила с шампанското? — Последният въпрос беше зададен на Ед.
Ама че наглост!
— Напротив, знам! — изричам възмутено. — Ако желаете, ще ви го нарисувам! Някой има ли химикалка? — Мъжът вляво от мен ми подава химикалка и аз започвам да рисувам избраната от нея фигура на салфетката си.
— Лара — прошепва дискретно в ухото ми Ед, — какво точно правиш, ако смея да попитам?
— Магия! — отсичам уверено. Завършвам триъгълника си и подавам салфетката на русокоската срещу мен. — Права ли съм?
Русокоската зяпва. Поглежда ме ококорено, след това отново свежда очи към салфетката.
— Тя не лъже! — обявява, обръща картата си към присъстващите на масата и всички ахват. — Как го направихте?
— Казах ви, мога да правя магии! Аз също имам мистични сили, дарени ми от Изтока. Наричат ме „Великата Лара“. — Намигвам на Сейди и тя се изкисква.
— Да не би да сте член на Магическия клуб? — провиква се раздразнено Великият Фиренцо. — Защото нашият устав изисква…
— Не членувам в никакъв клуб — отговарям любезно. — Но пък умът ми е доста силен, както вероятно ще установите всички. За жена!
Великият Фиренцо се нацупва и започва да си събира арсенала от масата ни.
Поглеждам към Ед, който повдига тъмните си вежди и пита:
— Изключително впечатляващо! Как го направи?
— Вече ти казах — с магия — отговарям.
— Великата Лара значи, а?
— Аха! Точно така ме наричат учениците ми. Но ти можеш да ме наричаш просто „Ваше Величество“.
— Ваше Величество! — Устните му потреперват и за първи път виждам по лицето му да се разлива усмивка. Истинска, искрена усмивка.
— Боже господи! — възкликвам и го соча с пръст. — Ти се усмихна! Господин Американски сърдитко можел да се усмихва!