Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 162

— Направете го пак! С някой друг! — подканя ме мъжът срещу нас и се обръща към съседната маса: — Хей, Нийл, трябва да видиш това! Как се казвахте, госпожице?

— Лара! — изричам гордо. — Лара Лингтън!

— Къде сте се обучавали? — Това е Великият Фиренцо, който най-неочаквано отново се е материализирал до мен и ми диша във врата. — Кой ви научи на това?

— Никой — свивам рамене. — Казах ви — просто имам специални сили. Женски сили! Което означава, че са особено силни! — Така му се пада на копелето!

— Хубаво, щом така желаете! — срязва ме той. — Но да знаете, че незабавно ще се оплача на профсъюза от вас!

— Лара, да тръгваме! — Това пък е Сейди, която е доплувала до мен и гали гърдите на Ед с ръка. — Искам да танцувам! Хайде!

— Само още няколко номера! — промърморвам тихичко, забелязвайки, че около масата ни започват да се трупат хора, за да гледат. — Погледни всичките тези хора! Мога да разговарям с тях, да им дам визитката си, да завържа няколко познанства…

— Твоите познанства не ме интересуват! — нацупва се тя. — Искам да разтръскам морна трътка!

— Само още няколко! — изричам, скрита зад чашата си с вино. — И после отиваме! Обещавам ти!

* * *

Ала се оказвам толкова търсена, че докато се обърна, изминава близо час. Всички искат да им разчета мислите. Всички в залата вече знаят името ми! Великият Фиренцо си обра партакешите и се изнесе. Малко ми е гадно заради него, но да не е бил толкова гаден към жените! Така му се пада!

Масите наоколо са избутани встрани, напред са изнесени столове и всички гости са се стълпили около мен. Постепенно усъвършенствам номера си. Влизам в малка странична стаичка, човекът си написва каквото иска и го показва на публиката. После аз излизам и отгатвам какво е написал. Вече познах имена, дати, библейски цитати и рисунка на Хоумър Симпсън⁶. (Сейди ми я описа толкова добре, че успях да се сетя.)

— А сега — обявявам тържествено и оглеждам тълпата около мен — Великата Лара ще извърши един още по-голям подвиг! Ще разчета мислите на… петима наведнъж!

От гърдите на всички се изтръгва доволен възглас и следват аплаузи.

— Аз! — втурва се напред едно момиче. — Нека да съм аз!

— И аз! — скача друго.

— Седнете на тези столове! — махвам царствено аз. — Сега Великата Лара ще се оттегли, а после ще се върне, за да разчете мислите ви!

Нови бурни аплодисменти, няколко окуражителни викове и аз се покланям тържествено. После се вмъквам в страничната стаичка и отпивам няколко глътки вода. Лицето ми е зачервено, адреналинът бушува в главата ми. Ама това е фантастично! Трябва да започна да го правя на пълен работен ден!

— Така! — отсичам, когато вратата зад мен се затваря. — Ще ги елиминираме подред! Няма да бъде трудно… — не довършвам стъписана.

Сейди се е настанила точно пред мен.

— Кога ще тръгваме? — пита настойчиво. — Искам да танцувам! Това е моята среща!

— Да, знам! — махвам с ръка и се заемам да освежа гланца си за устни. — Ще тръгнем.

— Кога?

— Хайде де, Сейди, нали се забавляваме! Всички си прекарват страхотно! Можеш да танцуваш и друг път!