Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 158
Софи Кинсела
— В момента търся човек за поста директор маркетинг — продължавам, като дискретно снишавам глас. — И просто исках да ви уведомя за това. Става въпрос за една многообещаваща спортна компания с огромен потенциал, за която смятам, че вие сте перфектният избор! Просто по-добра от вас не мога да си представя! — Правя съответната пауза, след което допълвам небрежно: — Но вие, разбира се, може би се чувствате добре на сегашното си работно място…
Настъпва тишина. Не мога и да си представя какво става зад очилата на Клеър Фортескю. Тялото ми е толкова вцепенено, че дори не мога да си поема дъх.
— Всъщност от известно време обмислям промяна — изрича накрая тя, но толкова тихо, че едва успявам да я чуя. — Предложението ви би могло и да ме заинтересува. Но ситуацията би трябвало да бъде подходящата! — Тук ме пронизва с поглед. — Не смятам да се компрометирам! Имам си стандарти!
Не знам как, но успявам да се задържа на крака. Божичко! Предложението я интересува и наистина е безкомпромисна!
— Разбира се! — усмихвам се широко. — Какво ще кажете да ви звънна утре сутрин? Или ако можете да ми отделите няколко минути сега, бихме могли да поговорим? Набързичко?
Десет минути по-късно се връщам към първа маса, замаяна от щастие. Тя още утре ще ми изпрати професионалната си автобиография! И някога е играла дясно крило в хокея! Перфектният човек за тази работа!
Докато вървим обратно към масата, Сейди изглежда по-щастлива и от мен.
— Знаех си! — не спира да повтаря. — Знаех си, че тя е най-подходящата!
— Ти си велика! — усмихвам се аз. — И ние с теб сме страхотен екип! Дай лапа!
— Лапа ли? Каква лапа? — поглежда ме объркано тя.
— Не знаеш ли как се поздравяват хората от един отбор, когато са извоювали победа? Вдигни ръка!
Добре де, разбрах. Да пляскаш ръката на призрак надали е най-умното решение на света. Онази жена в червено си помисли, че искам да я ударя. Аз побързвам да се изпаря от полезрението й. Когато пристигам на нашата маса, поглеждам Ед със светнали очи и обявявам:
— Върнах се!
— Виждам — поглежда ме той изненадано. — Е, как върви?
— Така и така питаш, брилянтно!
— Брилянтно! — повтаря като ехо Сейди и скача в скута му.
Аз протягам ръка към чашата си с шампанско. Изведнъж ми дойде настроение за празнуване.
Шестнайсета глава
Тази вечер се очертава да се превърне в една от най-прекрасните в моя живот. Вечерята е божествена. Речта на Ед върви фантастично. След нея хората се изреждат да го поздравяват и той ме представя на всеки един. Вече съм раздала всичките си визитки и за следващата седмица съм си уредила две делови срещи и приятелката на Клеър Фортескю се приближи дискретно към мен и тихо попита дали не мога да направя нещо и по нейния въпрос!
Намирам се в еуфорично настроение. Изпълвам се с усещането, че най-сетне започвам да се вписвам във висшето общество!
Единственото препъникамъче май се очертава Сейди, на която започва да й писва от делови разговори и отново се опитва да подмята нещо за танци. Отскочи навън, за да поразучи квартала и доколкото схванах, по-нататък на същата улица имало два прилични нощни клуба, които били направо идеални за целта и затова трябвало незабавно да отидем там.
