Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 161

Опа! Май наистина съм попрекалила с шампанското. Нямах намерение да го наричам „господин Американски сърдитко“ на глас. За момент Ед изглежда напълно втрещен, но само след секунда просто вдига рамене — с обичайното каменно изражение.

— Извинявай, беше грешка — казва. — Няма да се повтори.

— Хубаво! — кимвам. — Защото току-виж на лицето ти му станало нещо с подобни усмивки!

Ед не отговаря и за момент се зачудвам дали пък не прекалих със сарказма. Защото той всъщност изглежда доста сладко и нямам никакво желание да го обиждам.

Внезапно дочувам как някакъв надут тип в бял смокинг боботи на приятеля си:

— Всичко е въпрос на изчисляване на вероятностите, нищо повече! Всеки от нас е в състояние да изчисли вероятността някой да избере триъгълника! С малко повече практика…

— Не можете! — прекъсвам го с възмутен тон. — Добре! Ще ви демонстрирам нещо по-сложно! Напишете нещо — каквото и да е. Може да бъде фигура, име, число. Аз ще прочета мислите ви и ще ви кажа какво сте написали!

— Много добре! — кимва мъжът и оглежда масата с поглед, с който сякаш иска да каже: „Ще се включа в играта й“. Вади химикалка от джоба си и допълва: — Ще използвам салфетката си.

Смъква салфетката в скута си, така че никой да не може да я види. Аз подканвам с поглед Сейди, която всъщност не се нуждае от покана, за да заиграе — плъзва се тихо зад гърба на мъжа с белия смокинг и се привежда над него.

— Той пише… „Сезони на мъгли и зрели плодове“. — Сбърчва нос и добавя: — Отвратителен почерк!

— Добре! — Надутият бял смокинг покрива салфетката си с ръка и вдига очи към мен. — Кажете ми каква фигура съм нарисувал!

Аха, и ще ми се прави на хитряга!

Усмихвам му се сладко и вдигам към него ръце — точно както беше направил Великият Фиренцо.

— Сега Великата Лара ще прочете мислите ви! Фигура, казвате… Хммм… Каква ли фигура би могло да е това? Кръг… квадрат… Явява ми се квадрат…

Надутият поглежда самодоволно мъжа до него. Да, мисли се за голям умник, но скоро ще му скърша крилете!

— Отворете мозъка си към мен, господине! — поклащам укорително глава. — Освободете се от мислите в стил „Аз съм по-добър от всички на тази маса!“. Блокирате ме!

Мъжът се изчервява като домат.

— Ама аз… — започва.

— Хванах го! — провиквам се внезапно. — Прочетох мислите ви и веднага ви казвам, че не сте нарисували фигура! Никой не може да измами Великата Лара! На салфетката ви пише… — Правя ефектна пауза. Приисква ми се да имах барабанче. — „Сезони на мъгли и зрели плодове“! Покажете салфетката си на всички, ако обичате!

Ха! Надутият бял смокинг изглежда така, сякаш току-що е погълнал жива риба! Бавно, много бавно вдига салфетката си и я обръща към хората на масата. Около мен се разнасят ахкания и охкания. Следват аплодисменти.

— Мамка му! — възкликва крайно невъзпитано мъжът до него. — Как го направихте? — Обръща се към масата и започва да пелтечи: — Няма начин да го е видяла!

— Това е някакъв номер — промърморва надутият, но вече със значително по-малка доза убеденост.