Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 159

— Не! — отсичам под сурдинка аз, докато тя пак ме подръпва за лакътя. — Шшшт! Виж! Фокусникът ще направи нов номер!

Докато всички си пием кафето, в залата се е появил фокусник, който обикаля масите. Току-що пъхна бутилка вино през масата, което си е доста удивително. А сега кара Ед да си избере карта с някаква фигура и настоява, че можел да я познае, като прочете мислите му.

— Окей — кимва Ед и си избира карта.

Надниквам през рамото му — на картата се вижда ченгелче. Имаше избор между ченгелче, квадрат, триъгълник, кръг и цвете.

— Концентрирайте се върху фигурата, която виждате на картата, и не мислете за нищо друго! — отсича фокусникът, облечен със сако на пайети, намацан до козирката с фон дьо тен и изписан с очна линия. — Позволете на Великия Фиренцо да използва магическите си сили и да разчете мислите ви!

Значи името на този фокусник е Великият Фиренцо. Не че не го спомена най-малко сто и петдесет пъти, да не говорим, че върху всичките му помощни атрибути за шоуто се мъдри надпис „Великият Фиренцо“ с огромни криви букви.

Из масата ни се разнася шепот. Великият Фиренцо стисва глава с две ръце, сякаш изпада в транс.

— Започвам да комуникирам с ума ви — изрича той с гробовен, крайно мистериозен глас. — И посланието ви идва към мен! Вие избрахте… тази фигура! — С изпипан замах той вади карта, която напълно съвпада с картата, избрана от Ед.

— Правилно — кимва Ед и обръща картата си към цялата маса, за да я видят и другите.

— Удивително! — ахва жената срещу нас.

— Много впечатляващо! — добавя Ед и започва да разглежда картата си. — Сигурен съм, че никой друг не бе в състояние да разбере какво съм избрал.

— Това е тя, силата на ума! — изрича напевно фокусникът и чевръсто събира картите, разстлани пред Ед. — Такава е силата на… Великия Фиренцо!

— Може ли и аз! — примолва се русокосата жена срещу нас. — Разчетете и моя ум!

— С удоволствие! — възкликва Великият Фиренцо и се обръща с лице към нея. — Но внимавайте! Когато отворите ума си за мен, ще разгадая всичките ви тайни! Дори и най-мрачните, дори и най-недостъпните! — Очите му проблясват и жената се изкисква.

Няма съмнение, че вече си е паднала по Великия Фиренцо. И сигурно с наслада вече му изпраща най-мрачните си, най-недостъпните си тайни.

— Установил съм, че умовете на жените са по-лесни за… проникване — отбелязва Великият Фиренцо и повдига многозначително вежди. — Те са по-слаби, по-меки, но… с тях се работи по-приятно! — Ухилва й се с изкуствената си снежнобяла усмивка и жената се засмива сконфузено.

Бррр! Този е направо отблъскващ! Поглеждам към Ед и установявам, че той напълно споделя мнението ми.

Всички проследяваме как русата жена избира карта, оглежда я известно време, след което изрича решително:

— Избрах!

— Триъгълник е! — обажда се Сейди, очевидно заинтригувана. Носи се зад гърба на русата жена и се взира в картата. — А аз си мислех, че ще избере цветето.