Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 157

Думите й най-сетне успяват да пробият омагьосания кръг на болезнените ми мисли.

— Какво?! — извръщам се рязко. — Какво каза?

— Може и да си мислиш, че твоята работа не ме интересува, обаче не е така! — обявява тържествено пралеля ми. — Знам, че се нуждаеш от трофей, затова ти го намерих! Не съм ли умница, а?!

— Какви ги приказваш, за бога?

— Реших да подслушам разговорите на хората — обяснява с немалка доза гордост тя. — И тъкмо започвах да си мисля, че положението е безнадеждно, когато чух една жена на име Клеър как шепне нещо на приятелката си в ъгъла. Оказва се, че не била щастлива. Игричките на властта я изтощавали. — Тук ме поглежда многозначително. — Стана ясно, че нещата на работното й място били вече толкова нетърпими, че тя мислела да напуска!

— Ясно. И значи тя е…

— Директор маркетинг, разбира се! — обявява тържествено Сейди. — Пишеше го на табелката на гърдите й. А аз знаех, че точно такъв човек търсиш — директор маркетинг. Миналия месец била спечелила някаква награда. Обаче новият й изпълнителен директор дори не я поздравил! Бил истинска свиня! — допълва доверително. — Точно затова искала и да напусне!

Преглъщам няколко пъти, опитвайки се да запазя самообладание. Директор маркетинг, който иска да си смени работата. Носител на отличие директор маркетинг, който иска да си смени работата! О, боже! Сигурно съм умряла и съм отишла в рая!

— Сейди, истина ли ми казваш?

— Разбира се! Ето я там! — отсича тя и посочва към другия край на залата.

— Дали спортува нещо? Някакви физически упражнения?

— Прасците й са стегнати! — отсича компетентно Сейди. — Веднага ги забелязах.

Хуквам към най-близкото табло със списъка на гостите и плъзвам поглед по него. Клеър… Клеър…

— Клеър Фортескю, директор маркетинг в „Шепърд Хоумс“?! — възкликвам, без да вярвам на очите си. — Ама тя беше включена в последния ми списък! Исках да говоря с нея, но не успях да се свържа!

— Може, обаче сега е тук! Хайде, ела! Ще ти я покажа!

Сърцето ми бие като лудо, докато прекосявам претъпканата зала и оглеждам лицата в търсене на такова, което да ми заприлича като на някоя Клеър.

— Ето там! — посочва Сейди жена с очила във вечерна рокля в царско синьо. Къса тъмна коса, бенка на носа и не особено височка. Вероятно изобщо нямаше да я забележа, ако Сейди не ми я беше показала.

— Здравейте! — изричам, тръгвайки директно към нея. — Клеър Фортескю?

— Да? — поглежда ме стреснато тя.

— Може ли да разменим няколко думи, моля?

— Ами… разбира се. — С доста озадачено изражение на лицето Клеър Фортескю се оставя да я отвлека в ъгъла.

— Здравейте — повтарям и й се усмихвам смутено. — Казвам се Лара и съм консултант по намиране на работа. За мен е удоволствие да се запозная с вас, защото отдавна искам да го направя! Имате превъзходна репутация в нашите среди!

— Така ли? — поглежда ме подозрително тя.

— Естествено! Но преди всичко искам да ви поздравя за неотдавнашното ви отличие!

— О! — Ушите на Клеър Фортескю порозовяват от смущение. — Много благодаря!