Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 145

Мислех си, че на Сейди изобщо не й пука за любовта. Мислех си, че единственото, за което й пука в този живот, е да се забавлява, флиртува и танцува. Но ето че внезапно тя прозвуча като…

— Така ли се случи с теб, Сейди? — обаждам се предпазливо. — И ти прекара целия си живот в очакване на отговора?

Обаче тя се изпарява. Без никакво предупреждение. Без дори едно „довиждане“. Просто се размива във въздуха и изчезва.

Не може да постъпва така с мен! Не е честно! Трябва да знам как стоят нещата! Очевидно в живота й има някаква важна история. Изключвам телевизора и започвам да крещя името й. Всичкият ми гняв се е изпарил, а на негово място се е настанило неистовото любопитство.

— Сейди! Разкажи ми какво е станало! Човек трябва да споделя проблемите си! — В стаята цари тишина, но по някакъв странен начин аз усещам, че тя все още е тук. — Хайде де! — подканям я приятелски. — Виж, аз ти разказах всичко за себе си! Освен това съм твоята праплеменница! Можеш да ми се довериш! На никого няма да кажа!

Все така нищо.

— Както искаш — свивам рамене. — Мислех те за по-храбра!

— Че аз съм си храбра! — чувам гневния глас на Сейди, а веднага след това зървам и самата нея.

— Добре де, тогава ми разкажи! — отсичам и кръстосвам ръце пред гърди.

Лицето на пралеля ми остава безизразно, но от вниманието ми не убягва нейният неспокоен поглед, който се стрелка ту към мен, ту някъде встрани.

— Няма нищо за казване — изрича накрая тихичко. — Просто исках да ти кажа, че знам какво е да си влюбена! Знам какво е да пропиляваш всичките си часове и всичките си сълзи и да отдаваш цялото си сърце за нещо, което накрая се оказва… нищо. Исках да ти кажа да не пропиляваш живота си! Това е.

Това ли е? Абе, тази жена майтап ли си прави с мен? Не може просто така да подминава въпроса! Не може да няма нещо! Тогава какво е то?

— Добре де, ама какво точно се случи? — не се предавам аз. — Да не би да си имала някаква любовна връзка? Някакъв тайнствен мъж, докато си била в чужбина? Хайде де, разкажи ми!

В продължение на няколко секунди Сейди изглежда така, сякаш или няма да отговори, или пак ще се изпари нанякъде. Накрая обаче въздъхва дълбоко, обръща се и се насочва обратно към полицата на камината.

— Беше преди много време — отронва. — Преди да замина в чужбина. Преди да се омъжа. Имаше един… мъж.

— Аха! Онази голяма кавга с родителите ти! — провиквам се аз, внезапно събрала две и две. — Заради него ли беше?

Сейди накланя глава само на милиметър — очевидно потвърждавайки думите ми. Да, трябваше да се сетя, че е имало някакъв мъж! Опитвам да си я представя с приятел. Някой изтупан франт от двайсетте с бомбе или кой знае там какво. С брилянтин или от онези със старомодни мустаци…

— И какво стана? Да не би родителите ти да са ви хванали? Да не би да сте правили… гримаси в хамбара?

— О, не! — разсмива се внезапно тя.

— Добре де, ама какво стана! Разкажи ми всичко! Моля те!