Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 144

— Откри ли моята огърлица? — прекъсва ме тя, сякаш въобще не ме е чула. — Имаш ли някакъв напредък по въпроса?

— Не, Сейди! — тросвам се аз. — Нямам. Ако не си забелязала, днес ми се наложи да се занимая с някои други проблеми.

Зачаквам я да ме попита какво е било естеството на тези проблеми, обаче тя само свива безразлично рамене. Не възнамерява ли поне да се поинтересува какво е станало? Няма ли да ми засвидетелства съчувствие? Ама и тя е един ангел-пазител!

— Джош ми е изпратил текстови съобщения! Не е ли страхотно?! — допълвам, само и само да я ядосам.

Тя спира да си тананика и ме поглежда на кръв.

— Изобщо не е страхотно! — отсича. — Знаеш, че всичко това е пълен фалш!

И ме сразява с поглед, при което аз не й оставам длъжна и също я сразявам. Очевидно нито една от нас не може да се похвали с кой знае какво брилянтно настроение тази вечер.

— Изобщо не е фалш! Истина е! Нали го чу какво ми каза?! Нали го видя, че ме целуна?!

— Той е просто кукла на конци — махва пренебрежително с ръка пралеля ми. — Говореше онова, което аз му казвах да каже. Бих могла да го накарам да прави любов и с дърво и той нямаше да се поколебае! Никога през живота си не съм срещала толкова слабохарактерен човек! Достатъчно е само да му прошепна нещо и той веднага скача.

Ама че арогантност! За кого се мисли тя — за самия господ бог ли?!

— Пълни глупости! — отсичам с хладен тон. — Добре де, вярно, че мъничко го подтикна. Обаче той никога не би ми казал, че ме обича, освен ако дълбоко в сърцето си не го чувства! Така че безсъмнено изразяваше точно това — стаената си същност!

Сейди се изсмива саркастично и отбелязва:

— Онова, което той чувства дълбоко в себе си, е абсолютно нищо! Ти си много жалка, скъпа, защото всъщност той не питае никакви чувства към теб!

— Напротив! — скачам аз. — Не може да не ме обича! Нали все още пази онази снимка с мен в телефона си! И непрекъснато си я носи! Това не може да е друго освен любов!

— Не е никаква любов! Не се дръж като глупачка! — Сейди изглежда толкова сигурна в себе си, че усещам как се изпълвам с неподправен гняв.

— Виж какво, ти и без това никога не си била влюбена, така че как би могла да знаеш какво е любовта?! Джош е истински мъж, с истински чувства и истинска любов — все неща, за които ти нищичко не знаеш! Мисли си каквото искаш, но аз съм абсолютно сигурна, че този път нещата между нас наистина ще потръгнат! Абсолютно сигурна съм също така, че Джош има силни чувства към мен…

— Не е достатъчно да си сигурна! — Гласът на Сейди внезапно се изпълва с неподозирана до този момент страст, почти първична страст. — Не ти ли е ясно, глупаво момиче?! Можеш да пропилееш целия си живот в надежди и вяра, но ако любовната връзка е едностранна, то тогава си остава единствено въпрос и никога отговор! Не можеш цял живот да чакаш своя отговор!

Тук пралеля ми се изчервява и извръща глава.

Настъпва мъртвешка тишина, нарушавана единствено от спорещите герои на екрана на моя телевизор. Аз съм дотолкова втрещена, че едва не разливам виното си върху масичката пред мен. Предпазливо оправям чашата си и отпивам глътка. Хиляди дяволи! За какво беше цялата тази тирада?!