Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 143
Софи Кинсела
Обаче не е никой от гореизброените. Съобщението е от Натали.
„Здрасти, скъпа!
Правя малко йога на плажа. Тук е много топло и приятно. Изпращам ти една снимка, за да ме видиш как съм. Готина, нали?
P. S. В офиса всичко наред ли е?“
Идва ми да изхвърля телефона си през прозореца.
Към седем вечерта вратът вече ме боли, а очите ми са зачервени като на дърт пияница. Съставих няколко спешни списъка с кандидати, използвайки стари броеве на „Бизнес пийпъл“, интернет и последния брой „Маркетингът през седмицата“, който Кейт бе така любезна да отскочи, за да ми купи. Но си знам, че нито един от тях няма да приеме обаждането ми. А какво остава да говори с мен за нова работа, а какво остава да ми позволи набързо да го поставя в краткия си списък. Така. Значи разполагам с четирийсет и осем часа да разреша проблема. Очевидно ще ми се наложи набързичко да изобретя директор маркетинг на висока позиция. Или да се вживея в ролята на такъв.
Все пак денят не се оказа чак толкова отвратителен — в кварталния супермаркет бяха понижили с петдесет процента цената на любимото ми вино.
В мига, в който се прибирам у дома, пускам телевизора, сядам на дивана и започвам бързо да поглъщам виното. Докато любимият ми сапунен сериал започне, аз вече съм преполовила бутилката, стаята е започнала да ми се върти, а всички проблеми от работата постепенно са отлетели.
Така де. Искам да кажа… Единственото, което има значение, е любовта, нали така?!
Човек трябва да погледне нещата отстрани. Да ги види в реалните им размери. Най-важното нещо е любовта. Не работата. Не разни там маркетингови директори. Не скапани, стресиращи разговори с Джанет Грейди. Просто трябва да се придържам към тази мисъл и всичко ще бъде наред.
Прикътала съм мобилния си телефон в скута си и от време на време прехвърлям получените есемеси, за да си сгрея душата. Цял ден изпращам текстови съобщения на Джош — ей така, да поддържам форма. А той ми върна цели два! Представяте ли си?! Е, вярно, доста кратки, но все пак е нещо! В момента се намира на някаква отегчителна работна конференция в Милтън Кейнс и твърди, че нямал търпение да се прибере у дома.
Което очевидно означава, че няма търпение да ме види!
Тъкмо се питам дали да не взема да му прасна още един жизнерадостен, приятелски есемес, за да го попитам какво прави, когато периферното ми зрение улавя фигурата на Сейди. Седи си преспокойно на полицата на камината в бледосива рокля от шифон и поклаща крака.
— О, здрасти! — поздравявам. — Къде се изгуби?
— Ходих на кино. Гледах два филма. Защото, ако искаш да знаеш, през деня се чувствам твърде самотно! — И ме поглежда обвинително. — Ти все с работа се занимаваш!
„Хайде да те видим ти какво щеше да правиш, ако и в твоя врат дишаше Джанет Грейди!“ — помислям си смръщено аз, а на глас изричам:
— Много съжалявам, но на някои от нас им се налага да си изкарват хляба! — Сарказмът ми е непогрешим. — Не съм някоя си дамичка от хайлайфа, която се чуди какво да прави и къде да се мотае по цял ден! На кино например.
