Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 142

— Аз… ммм… всъщност за първи път го чувам, Джанет. Веднага ще си го отбележа!

— Ами този Гавин Майнард?

— Много, много талантлив! — автоматично излъгвам аз. — Изключително талантлива, творческа натура, която очевидно е била недооценена. Професионалната му биография не отдава дължимото на… неговия многостранен опит…

— Лара… — въздъхва Джанет.

Вцепенявам се, изпълнена с грозно предчувствие. Тонът й е непогрешим. Със сигурност се кани да ме уволни. При това веднага! Не, не мога да го позволя! Ако това стане, с компанията ми е свършено!

— И, разбира се, имам и друг кандидат! — чувам се да изричам, без да помисля.

— Друг кандидат ли? Имаш предвид такъв, който не е включен в списъка?

— Да! Много по-добър от всички останали! Всъщност толкова добър, че мисля, че точно той е човекът за нас!

— И кой би могъл да е той? — изръмжава подозрително Джанет. — Защо не разполагам с детайлите?

— Защото… искам първо да подсигуря нещата докрай! — изричам и толкова силно си стисвам палци, че чак пръстите ме заболяват. — Засега е строго секретно! Все пак става въпрос за изключително известна личност в нашите среди, Джанет! С невероятно голям опит, на невероятно висок пост! Ако знаеше, и ти щеше да се развълнуваш колкото мен!

— Трябва ми името му! — излайва гневно Джанет Грейди. — Трябва да видя професионалната му биография! Лара, поведението ти е изключително непрофесионално! Нашето вътрешно заседание е в четвъртък! Мога ли да говоря с Натали, ако обичаш?

— Не! — провиквам се ужасено. — Така де… в четвъртък. Добре! Ясно! До четвъртък ще разполагаш с всичката информация, която ти трябва! Обещавам! Засега единственото, което мога да кажа, е, че ще бъдеш зашеметена от калибъра на този конкретен кандидат! А сега се налага да затварям, Джанет. Съжалявам, но имам работа! — И трясвам телефона с разтуптяно сърце.

По дяволите и хиляди мълнии! И какво ще правя сега?

— Аууу, Лара, ти си жестока! — обажда се моментално Кейт от съседното бюро. — Знаех си, че ще се справиш! Кой е този така възхитителен кандидат с високи позиции?

— За съжаление несъществуващ — въздъхвам отчаяно. — Налага се веднага да го намерим!

— Ясно! — кимва асистентката ми и започва бясно да върти глава наляво-надясно, сякаш този мениджър на висок пост се е скрил в шкафа ни с архива. — Хммм къде?

— Нямам представа! — провиквам се аз и заравям пръсти в косата си. — Аз не познавам такива хора!

Телефонът ми избръмчава пронизително, за да ми подскаже, че съм получила есемес. Аз подскачам стреснато и го сграбчвам с безумната надежда, че някой ценен кадър от маркетинговата сфера е решил да ме попита дали случайно не разполагам със свободно място в спортния бизнес. Или пък е Джош, предлагащ ми да се омъжа за него. Или пък татко, за да каже, че едва сега осъзнава колко права съм била през цялото време и да ми се извини, че изобщо се е усъмнил в мен и преценката ми. Или дори Диаманте, за да признае, че огърлицата с водното конче всъщност изобщо не й трябва, и да ме попита дали да ми я изпрати по пощата или по куриер.