Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 136
Софи Кинсела
Джош се вторачва в мен над чашата си, безсъмнено вече тотално зашеметен.
— Ама ти някога много обичаше да анализираш нещото — изрича. — Даже четеше едно списание, „Анализ“.
— Промених се — свивам простичко рамене. — При това в много отношения. Вече не си купувам толкова много гримове и кремове. Банята ми е почти празна. Даже наскоро си мислех, че трябва да попътувам нанякъде. Вероятно в Непал, не знам.
Сигурна съм, че си спомням как веднъж беше споменал за Непал.
— Искаш да пътуваш? — поглежда ме слисано той. — Но ти никога не си го споменавала!
— Е, отскоро съм такава — казвам този път съвсем искрено. — Просто се запитах защо ме е страх толкова много от приключения. По света има хиляди места, които трябва да се видят! Планини… градове… храмовете на Катманду…
— И аз много искам да видя Катманду! — възкликва той вече значително по-спокойно. — Даже точно това планирам за следващата година!
— Хайде бе! Сериозно? Ама това е жестоко!
И през следващите десет минути си говорим за Непал. Или поне Джош говори за Непал, а аз се съгласявам с всичко, което казва. И времето неусетно изтича. Когато той поглежда часовника си, и двамата вече сме зачервили бузи и се смеем. Изглеждаме истински щастлива двойка. Знам го, защото вече няколко пъти проверих отраженията ни в огледалото.
— Май вече трябва да тръгвам — изрича внезапно той. — Имам тренировка по скуош. Радвам се, че те видях, Лара!
— Аз също! Много ми беше приятно!
— Благодаря за питието! — Наблюдавам с лека паника как той взема чантата с лаптопа си.
Не така трябваше да свърши тази вечер!
— Идеята беше страхотна! — Усмихва се, а после се привежда, за да ме целуне по бузата. — Без лоши чувства! Ще се чуваме, нали?
— Пийни още една бира! — изричам, като се старая да не звуча толкова отчаяно, колкото се чувствам. — Набързо!
Джош обмисля за момент предложението ми, поглежда часовника си и накрая казва:
— Окей, набързо! Същото, нали?
И в мига, в който се насочва към бара, аз просъсквам: „Сейди!“, и й правя знак да се приближи. Досега седеше на бара, напъхана между двама бизнесмени с костюми на райета.
— Кажи му, че ме обича!
— Но той не те обича! — изрича Сейди с тон, сякаш обяснява нещо изключително простичко на изключително глупав човек.
— Напротив, обича ме! Просто го е страх да си го признае, дори и пред себе си! Но ти ни видя! Всичко вървеше прекрасно! Та ако може да получи просто едно леко побутване в правилната посока… Моля те, много те моля! — Вторачвам се умолително в нея. — След всичко, което направих за теб, не съм ли заслужила твоята помощ? Моля те!
От гърдите на Сейди се изтръгва дълбока въздишка и тя махва с ръка.
— Добре де!
И само части от секундата по-късно вече е при Джош и реве в ухото му:
—
