Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 110
Софи Кинсела
Тъкмо се присягам към бутилките със сокове, когато над лекото жужене в заведението дочувам нечий познат глас.
— Здрасти, Пийт! Как е?
Двете със Сейди се споглеждаме стреснато.
Първата ми реакция е да се дръпна назад и да се скрия зад щанда със здравословни храни. Плъзгам поглед по опашката напред и накрая очите ми се спират върху познатия скъп лоден. Да, той е! Купува си сандвич и говори по телефона. Такива ли са така наречените му планове за вечерта?
— Значи изобщо не е имал планове за вечерта! — промърморвам под нос. — Излъга ме!
— Ти също го излъга.
— Да, но… — Не знам защо, но се изпълвам с леко възмущение.
— Браво на теб! А как е мама? — чувам отново гласа на Ед.
Оглеждам се крадешком, опитвайки се да намеря лесен път за бягство. Обаче такъв няма. Стените на заведението са огледални. И той няма начин да не ме забележи. Значи ще трябва да изчакам тук, докато излезе.
— Кажи й, че прочетох онова писмо от адвоката. И не смятам, че има за какво да се притеснява. Тази вечер ще й изпратя имейл за това. — Слуша известно време. — Пийт, няма проблеми, ще ми отнеме не повече от пет минути… — Нова пауза, този път по-продължителна. — Не, тук наистина ми е приятно! Страхотно е! Тук е… — Въздъхва, а после, когато отново заговорва, в гласа му се долавя раздразнение. — Добре де. Тук е такова, каквото е. Обаче тази вечер ми се случи нещо много странно.
Пръстите ми, обгърнали бутилката с натурален сок, се стягат. За мен ли ще каже нещо?
— Току-що изгубих една съществена част от живота си с най-противната жена на света! Ама най-противната ти казвам!
Колкото и да се опитвам да запазя самообладание, не мога да не се почувствам обидена. Чак противна ли съм му се видяла? Вярно, че съм облечена малко по-различно, но…
— Може да я познаваш. Казва се Женвиев Бейли. Да! Не, не беше среща. Аз бях със… — Поколебава се. — Абе, странна ситуация беше…
Толкова съм се отдала на задачата да се слея с обстановката зад щанда със здравословните храни, че вече не гледам Ед. И изведнъж си давам сметка, че той вече си е платил покупките и излиза от заведението с торбичка в ръка. И трябва да мине покрай мен! Точно покрай мен, на крачки от мен… Моля те, не поглеждай…
Сякаш доловил мислите ми, той вдига глава и поглежда точно надясно. И погледите ни се срещат. По лицето му се изписва изненада, но не и смут.
— Добре, до скоро, приятелче! — казва в телефона си и го изключва. — Здравей!
— О, здрасти! — Опитвам се да звуча нехайно, сякаш плановете ми за тази вечер непременно са включвали спотайване в ресторант за бързо хранене с бутилка сок в ръка и сандвич в другата. — Колко странно… да се видим… тук. Е, моите планове за вечерта се провалиха. — Прочиствам си гърлото и продължавам да бъбря несвързано: — В последната минута. Приятелите ми се обадиха да отменят вечерята, затова реших да си грабна нещо на бързичко и… Сандвичите тук са страхотни…
