Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 108

— О, не, този път аз черпя! — усмихвам му се в отговор.

Няма по-сигурен начин да се направиш на щедър от съзнанието, че ти остават само десетина минути с този човек.

— Какво искаш да кажеш с това? — изпищява зад мен нечий познат глас. Обръщам се и виждам Сейди, насочила се право към мен. От доброто й настроение няма и следа — превърнала се е в истинска фурия. — Срещата не е само една! Ти ми обеща!

Бива си я тази жена! Да се сети да каже нещо от рода на: „Благодаря, че се облече като клоун и че се правиш на глупак заради мен, Лара!“? Не, как ще се сети?!

— Изпълних си обещанието! — просъсквам едва чуто, като се запътвам към бара. — Изпълних своята част от сделката!

— Не, не си! — изпепелява ме с поглед тя. — Дори не танцува както трябва с него! Само тътреше крака и тръскаше задник!

— Колкото мога, толкова! — свивам рамене, измъквам телефона си и се преструвам, че говоря в него. — Ти каза, че искаш среща. Аз ти дадох една среща. Край! Чаша шампанско и джин фис, моля! — допълвам към бармана и започвам да ровя в чантата си за някакви пари.

Сейди мълчи, което означава, че очевидно събира глас за следващото си банши изстъпление. Но когато вдигам очи, не я виждам никъде около мен. Озъртам се и я забелязвам точно зад Ед.

Крещи нещо в ухото му. Господи, какво е намислила този път?!

Плащам питиетата колкото ми е възможно по-бързо и се спускам към кавалера си. Той се е вторачил в близката далечина, а очите му отново са придобили онова вече характерно стъклено изражение. Женвиев разказва някакъв анекдот за Антигуа и очевидно изобщо не забелязва отнесеното изражение на Ед. Или пък си въобразява, че той е омагьосан от нея.

— И тогава виждам горнището на банския си! — залива се от кикот тя. — В морето, моля ти се! Идваше ми да потъна в земята от срам!

— Заповядай, Ед! — изричам аз и му подавам неговия джин фис.

— О, благодаря! — отвръща той и като че ли започва да идва на себе си.

— Направи го сега! — започва да пищи в ухото му Сейди. — Покани я веднага!

Да ме покани ли? Къде да ме покани? Дано не става въпрос за нова среща, защото ако е така, каквото и да се върти в главата на Сейди…

— Лара — обръща се към мен Ед, очевидно срещайки големи трудности да се фокусира. Челото му е сбърчено повече и отпреди. — Би ли желала да бъдеш моя дама на галавечерята на „Бизнес пийпъл“?

Каквооо?! Той сериозно ли?

Шокирана, аз стрелкам с поглед Сейди. Тя си виси във въздуха, кръстосала доволно ръце пред гърди, и ме наблюдава с триумфално изражение на лицето.

— Не се съгласявай заради мен! — изрича нехайно. — Всичко зависи от теб. Както ти решиш!

Аха! Не може да не й се признае, че е много добра! Оказва се и доста по-интелигентна, отколкото я мислех. Нямах представа, че е следила нашия разговор на масата.

И осъзнавам, че този път ми е невъзможно да откажа. За нищо на света не мога да откажа покана за галавечерята на „Бизнес пийпъл“! Това е невероятно събитие! Ще бъде бъкано с важни клечки от света на бизнеса. Ще мога да се запозная с много хора… да си създам връзки… Възможност едно на милион! И не мога да му откажа. Просто не мога!