Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 112

През витрината виждам как мъжът излиза на улицата. Изглежда напълно примирен с изгонването си и само след миг го забелязвам да предлага списанието си на минувачите, но всички до един го подминават с наведени или извърнати глави.

— С какво да ви помогна? — Едва сега осъзнавам, че касиерката ме вика и побързвам да се приближа до нея. Кредитната ми карта се оказва приклещена чак на дъното на чантата, затова минава известно време, докато успея да платя. И междувременно напълно изгубвам следите на Сейди.

— Какво по…

— Мамка му! Какво става там?

Внезапно си давам сметка, че всички касиери и касиерки възклицават нещо и си разменят объркани погледи. Бавно, много бавно се обръщам, за да видя какво гледат. И направо не мога да повярвам на очите си.

Клиентите целокупно напускат заведението. Всички се скупчват на тротоара и наобикалят продавача на „Големия въпрос“. Виждам как някои държат вече по няколко броя от списанието, а други му пъхат пари в ръцете.

В цялото заведение е останал само един клиент. Сейди се носи във въздуха около него с напрегнато лице, приближила уста до ухото му. Миг по-късно, с изплашен поглед, той оставя кутията със суши, която държи, и хуква при тълпата отвън, вече с изваден портфейл. Сейди остава вътре и наблюдава всичко скръстила доволно ръце. След известно време се сеща за мен и ме поглежда, а аз не успявам да се сдържа да не я даря с широка усмивка.

— Ти си жестока, Сейди! — оформям с устни.

Миг по-късно обаче тя вече е до мен и озадачено изрича:

— Защо ме мислиш за жестока? Не съм сторила нищо лошо!

— Жестока си! — повтарям, грабвам торбичката си и се измъквам навън. — Означава, че… си страхотна! Чудесна! Извърши едно изключително добро дело!

И посочвам с ръка тълпата клиенти отвън, скупчили се около продавача на „Големия въпрос“. Към тях непрекъснато прииждат минувачи, за да видят какво става, и горкият човечец се чуди къде да се дене от щастие. Наблюдаваме сценката известно време, след което се обръщаме и тръгваме заедно по улицата. Никой не казва нищо, но се разбираме и без думи. По едно време Сейди изненадващо изтърсва:

— Знаеш ли, и ти си жестока!

— Моля?

— И ти днес извърши едно добро дело! Знам, че никак не искаше да обличаш тази рокля, но ето че го направи. Заради мен! — Говори, без да ме поглежда, вперила поглед право напред. — Та затова много ти благодаря!

— О, няма защо — свивам рамене и отхапвам мъничко от сандвича си. — В крайна сметка не беше чак толкова лошо.

За нищо на света не бих го признала пред Сейди, защото си знам, че ще започне да злорадства и няма да ме остави на мира. Но истината е, че тази мода от двайсетте нещо започва да ми харесва.

Така де, отчасти.

Единайсета глава

Нещата тръгват на добре! Усещам го с цялото си същество. Даже и тази втора среща с Ед Харисън е положително нещо. Нали чичо Бил непрекъснато повтаря, че човек трябвало да се възползва от всяка предоставила му се възможност?! Точно това възнамерявам и да направя. Галавечерята на „Бизнес пийпъл“ е страхотен шанс за мен да се запозная с десетки професионалисти, да раздам визитките си и да впечатля хората. Натали непрекъснато повтаряше, че трябвало да се смесва с елита и да поддържа имиджа си. Е, сега е мой ред да се смеся с елита!