Читать «Под черния флаг» онлайн - страница 6

Най-напред младежът се отправи към пристанището. Натам го теглеше на първо място носталгията по кораба, за който му бяха казали, че е отплувал и който седмици наред по време на пътуването бе носил мечтите и съкровените му надежди. Натам го теглеше и морето, което бе свикнал да обича. Отправи се към пристанището и защото то винаги е било средище на хора, които търсят късмета си или най-малкото дирят начини да припечелят някоя пара. Кратко време той се разхожда по кея. Не съществуваше обаче никакво съмнение „Сен Флавиен дьо ла мер“ вече го нямаше, а някои от корабите, които можа да види и за които се осведоми, бяха пред заминаване, и то по обратния път — към Франция, тоест към лекарствата и хремите на чичо Анселм.

Не! Не! Готов беше на всичко, но не и да капитулира и да се върне назад. Сигурно и на островите можеше да се живее както на всяко друго място, но цялата работа беше да се научи как.

Известно е, че винаги новините се научават в кръчмите и че там се срещат осведомени хора, които ги разказват. Жан опипа в джоба париците, които му бяха останали, и влезе смело в една кръчма с надпис „Великият Христофор“ — несъмнено в чест на главния Колумб, който в 1492 година бе слязъл тук след откриването на островите Сан Салвадор и Куба Той бе нарекъл острова Испаньола и това име се бе запазило. Според думите на Колумб, слизайки на Испаньола, той помислил, че стъпва в рая на земята.

Подобно на всички кръчми „Великият Христофор“ беше опушена и изпълнена с миризма на алкохол. Затова допринасяха не само полуотворените чепове на бъчвите, но и дъхът на множеството мъже, които бяха насядали вътре около груби дървени маси. Жан Тиебо превъзмогна присъщата си свенливост, понамаляла от контакта с моряците на „Сен Флавиен“ и главно с Картаю, и влезе вътре.

Той обикаляше кръчмата, плъзгайки погледа си наляво и надясно, без сам да знае какво точно търси, когато го извикаха от една маса:

— Ела тук, момче!… Ела тук! Седни на масата ми, дявол да те вземе! Лицето ти е зеленикаво, но очите ти са живи. Ти, значи, се изплъзна от смъртта, а?

— И ти — каза Жан Тиебо, познавайки в негово лице един затворник от „Сен Флавиен“. — Доколкото си спомням, господин дьо Трамблей беше заповядал да те оковат?

— По моему ти съвсем не се лъжеш — каза човекът, смеейки се самодоволно. — Но аз не отплувах от Франция, за да стана затворник или каторжник. Ето защо своевременно извоювах свободата, която ми бяха отнели под предлог, че съм се бунтувал. Вечерта, преди да отплува проклетият кораб на господин дьо Трамблей, успях да се освободя от оковите и да се хвърля във водата през едно полуотворено прозорче. При плаването до брега използувах два надути от мен кози мяха от бордовите припаси. За щастие виното, пазено в тях, бе вече изпито, иначе щеше да се наложи да ги изпразня в гърлото си. Това хубаво питие не трябва никога да се разхищава! Укривах се, докато бе необходимо, а на другия ден наблюдавах как се губеха в далечината платната на нашия капитан. След това започнах да живея. Но не съм свършил — прибави той, като отново се засмя.