Читать «Под черния флаг» онлайн - страница 8

— Вече не си. За да бъдеш моряк, трябва да си на кораб, а твоят кораб изчезна на хоризонта. Нямаш никаква надежда отново да станеш моряк, освен за плуване, което ще те отведе в родната страна. Не! По-добре ще направиш да си избереш: стани буканиер — ловец в горите, или пират.

— Не искам да бъда нито едното, нито другото.

— Голямо дете! — каза Бастид, дигайки рамене. — Какво ли са ти разказвали за тези авантюристи? Нима не знаеш, че те имат подкрепата на краля на Франция, както и неговата благословия да се борят срещу краля на Испания? Нима не знаеш, че губернаторите считат за своя чест срещу част от плячката да им издават разрешителни, които от своя страна ги задължават да побеждават врага? Да се сдобиеш по пътя си с кораб, натоварен със злато, и да дойдеш да закупиш какао, с което да се върнеш в Европа, значи да завладееш богатство, каквото не можеш да си представиш!

— Не — отговори Жан. — Всичките ти така красноречиви доводи не ме убеждават. Наистина искам да бъда свободен, без обаче да се задължавам да убивам и ограбвам.

— Ще запееш на друг глас, приятелю. Това не са убийства, а сражения и подвизи, при които убиването е законно. Не се касае за грабежи и кражби, а за присвояване на онова, което е на неприятеля и което по този начин преминава във френски ръце. Не разбирам скрупулите ти. Флибустерството е приключение и слава. То значи да живееш сред хора с чест или най-малкото сред хора със своя чест и свои собствени закони. Ние се намираме в друг свят, където за щастие моралът е по-гъвкав и дава по-широки възможности. Аз за себе си реших, и то добре реших. Който ме обича, да ме последва!

Жан гледаше Бастид и думите му го накараха да вземе решение. Не! Той не го обичаше и нямаше да го последва. Приключение не значеше грабеж и изнудване, а честно посрещане на мизерията, ако това беше необходимо, за да остане човек достоен и горд от себе си. Такива бяха принципите, с които баща му — господин дьо Гаскоан — го беше възпитавал приживе, а също и принципите, от които се ръководеше в живота чичо Анселм въпреки всичките си недостатъци. На никаква цена Жан нямаше да отстъпи от линията, която те му бяха начертали.

— Бастид — каза той, ставайки, — нужно ми е да те попитам — към кого трябва да се отнеса, за да подпиша договора, за който ми говореше преди малко и който ми се струва единственият начин да се сдобия със законно жилище и храна?

— За тази цел — отвърна другият — няма нужда да ходиш далече. Ще намериш канцеларията на същия кей. Малцина са тук онези, които мислят така, и повечето време трябва да им пълнят устата с алкохол, за да ги накарат да подпишат подобен документ. Помисли, че по този начин се продаваш за тридесет и шест месеца и че през тридесет и шест месеца ще бъдеш почти роб.

— Бастид — каза Жан, — струва ми се, че малко преувеличаваш в интерес на твоята кауза. Непременно има във Франция някой високопоставен човек, който е издал необходимите разпоредби за съблюдаване на човешките закони, след като ми казваш, че голям брой от тези „наемници“ идват направо оттам.