Читать «Под черния флаг» онлайн - страница 5

На другия ден видяха земя, но когато я наближиха, Картаю бе обзет от отчаяние. По време на бурята корабът се бе отклонил на юг и сега се намираше срещу остров Сен Венсан — в най-южната част на Антилските острови. Картаю пожела да говори с капитана. Последният обаче несъмнено знаеше какво иска морякът, защото, без да го приеме, разпореди да му кажат, че корабът ще спре само в определеното пристанище — Санто Доминго — и че за спиране преди това не може и дума да става.

И така, тъй като вятърът не беше благоприятен, бавно преминаха покрай Сент Люси, Мартиника, Гваделупа и Порто Рико. Състоянието на Картаю наподобяваше агонията на неговия млад приятел. Наистина юнгата беше загубен. Той дори не познаваше вече моряка. Бълнуваше, ръцете и челото му горяха и отказваше всякаква храна.

Това продължи сякаш безкрайно дълго. Най-после един хубав ден Санто Доминго се появи пред очите на моряците. Виждаше се обаче само югоизточната част на острова. Щеше ли Жан да издържи, докато стигнат до главното пристанище? Напрежението на Картаю стигна дотам, че той почна да шепне несвързани молитви. На другия ден корабът влезе в пристанищния залив. Преди да достигне брега, една лодка взе тялото на Жан, което едва даваше признаци на живот.

— Сбогом, Жан Тиебо! — извика Картаю, надвесен над морето. — Сбогом, мили приятелю. Сигурно няма да те видя вече!

Той гледаше как лодката се отдалечава, но нищо не виждаше. Сълзи замъгляваха неговите очи, които-отдавна нямаха навик да плачат.

Глава II

ТОЗИ ДОБЪР СЪВЕТНИК БАСТИД

В болницата на острова Жан остана дълго време между живота и смъртта. Лекуваха го, както можеха, тъй като не знаеха точното естество на болестта му. Прилагаха му най-мощните лекарствени средства против треска и накрая неизвестно точно как температурата спадна отведнъж вследствие на отвара от кора на хининово дърво⁴, която някои туземци употребяваха. След лечението обаче болният остана много дни в състояние на силно изтощение. Но когато някой е едва на седемнадесет години, бързо се съвзема от това, което обикновено би убило по-възрастен човек. Постепенно Жан дойде в съзнание, а после възстанови силите си. Това му бе необходимо, за да научи един ден, че „Сен Флавиен дьо ла мер“ е отплувал отново и че несъмнено капитан Флавиен дьо Трамблей го бе заличил от своя екипаж, тъй като бе загубил надежда да види някога кадета си, оставен като мъртъв в Санто Доминго.

Докато се възстановяваше, Жан Тиебо си задаваше хиляди въпроси. Най-вече се питаше какво точно ще трябва да прави, за да изкарва прехраната си. Скоро той не можеше вече да се съмнява, че е оздравял. Макар и все още слаб, здравето му се бе напълно поправило. Управителят на болницата имаше нужда от места за нови болни и му съобщи, че трябва да си върви. Така Жан Тиебо дьо Гаскоан се озова на улицата и с толкова малко пари, че нямаше смисъл да се споменава за тях. Пред него стояха за разрешаване много проблеми, включително и този за насъщния хляб, така че той нямаше никакво време за губене, ако не искаше да изпадне в още по-лошо положение.