Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 21

Очите му още повече се присвиха. С едно захапване откъсна месото от кълката, която държеше, и я захвърли зад гърба си. Костта се удари в стената и падна на земята. Той не изчезна. Стоеше и дъвчеше месото, после облиза пръстите си.

— Ако не харесвах толкова много празненствата на Один, щях да си остана тук, защото страшно ми досаждаш с повикванията си. Но те предупреждавам, лейди, можеш да ме изпращаш обратно и аз ще си тръгвам, но само ако пожелая. Ако реша да остана, нищо, което кажеш или направиш, няма да те отърве от мен.

И неочаквано Торн се усмихна, а на Розалин й прималя от чаровните му трапчинки — усещане, несъвместимо със страха, който изпитваше.

— Извикай ме отново, лейди, и ще ти го докажа.

Тръгна си, както бе дошъл, за миг. Никакво бавно изчезване, кълба дим и неземни звуци, които хората свързват с духовете. Освен ако гръмотевиците и светкавиците не са свързани с призраците, защото при заминаването му пак загърмя и засвятка. Но той със сигурност беше изчезнал и Розалин зяпна птичата кост, която си лежеше на пода, както беше паднала.

Привидение, което оставя след себе си предмети и яде с огромен апетит? Тя не вярваше в такива явления толкова, колкото и в проклятия.

Започна да се кикоти, но накрая смехът й зазвуча като стенание. Очевидно все още сънуваше. Остави меча да падне върху кадифеното си легло, затръшна капака на кутията и се сви на кълбо в леглото — дано по-бързо се събуди.

ГЛАВА СЕДМА

Розалин слезе долу с леко замаяна глава. Когато се отърси от дрямката си, птичата кост се намираше все още в спалнята й. Сега тя я държеше с два пръста, сякаш беше умрял плъх, който трябва да изхвърли. И точно с това намерение се запъти към кухнята, където завари Дейвид, който тъкмо започваше да приготвя вечеря за двама. Стоеше с гръб към сестра си, а на плота пред него лежаха наредени разнообразни зеленчуци.

Като го видя, тя промълви първото нещо, дошло й на ум:

— Ощипи ме, Дейвид. Мисля, че продължавам да сънувам.

Той се обърна, хвърли й един поглед и каза:

— За Бога, изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

Розалина с мъка потисна истеричното си желание да се разхили. Хрумването му да определи бледостта й точно с тези думи беше твърде иронично съвпадение, за да може разумно да го понесе. Но той за щастие забеляза предмета, който сестра му гнусливо държеше, и добави:

— Котката на Елизабет ли го е домъкнала вътре?

Простичкият въпрос рязко я върна в света на нормалното и разумното.

Разбира се, ето го логичното обяснение. Котката на Елизабет Хюмс понякога се вмъкваше в къщата, а котките обичат кокали не по-малко от кучетата, особено пилешките. Нямаше сега да се опитва да обяснява незначителния факт, че бе видяла първо въпросната кост в ръката му. Явно я е забелязала, преди да задреме, но е била прекалено уморена, за да си даде сметка какво точно представлява. Ето защо я е сънувала.

Отиде до кухненската кофа за отпадъци и пусна в нея костта. Усмихна се и попита брат си:

— Имаш ли нужда от помощ?

Той промърмори нещо за навика й да не обръща внимание на темите, които не желае да обсъжда. Направо ги пропускаше покрай ушите си.